Кление

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кленье
Klenjë/Klenja
— село —
Albania relief location map.jpg
41.8944° с. ш. 20.3487° и. д.
Кленье
Страна Flag of Albania.svg Албания
Област Дебър
Община Булкиза
Географска област Голо бърдо
Надм. височина 1349 m
Население 120 души (2004)
Българско момиче от Клене, отвречено от турци и спасено от българска чета на ВМОРО

Клѐние (произнасяно в местния български диалект с мека съгласна н, Клен'е, и често изписвано като Кленье или Кленйе, на македонска литературна норма: Клење; на албански: Klenjë или Klenja, произнасяно Клен'ъ) е село в Република Албания в община Булкиза (Булчица), административна област Дебър.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в историкогеографската област Голо бърдо в северозападните склонове на планината Радук и е населено основно с хора с българско или македонско национално съзнание.

История[редактиране | редактиране на кода]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Клене (Cléné) е посочено като село със 100 домакинства с 196 жители българи и 120 жители помаци.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Кленье живеят 240 души българи християни и 230 души българи мохамедани,[2] като българите мохамедани (торбешите) са в процес на поалбанчване:

Жителите на селата Острени (Големо и Мало), Търново (Големо и Мало), Кленье, Летен, Джепища, Ърбеле, Обоки, Макелари и др. предпочитат да се казват арнаути и да говорят арнаутски.[3]

По данни на Екзархията в края на XIX век в Кленье има 40 православни къщи с 286 души жители българи. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Клене има 632 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[4]

На 24 май 1909 година разбойническа чета, водена от Синан Веш, заграбва 1100 овце от Кленье.[5]

Към 1910 година в селото се загнездва сръбската пропаганда. Сръбският митрополит Варнава Дебърски успява да привлече на своя страна кмета Васил Младенов Пляушки, свещеник Спас Иванов Бушкоски, който е стар сърбоманин и българския учител Илия Нелков, също родом от селото и завършил ІV отделение на българско училище в Солун, и в селото се отваря сръбско училище.[6] В другите голобърденски села пропагандата не постига успех.[7]

В 1911 година вестник „Дебърски глас“ пише:

Селото Кленье е седалище на мюдурин. То е смесено от християни и помаци българи и е център на местността Голо бърдо.[8]

Според статистика на „Дебърски глас“ в 1911 година в Кление има 56 български екзархийски и 6 патриаршистки къщи (1 от 1903 и 5 от 1910 година) и 82 помашки къщи.[9] Според Георги Трайчев през 1911/1912 година в Кленье има 40 български къщи с 286 жители, като фунцкионират църква и училище.[10]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Кление е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[11]

След войната селото попада в Албания. При албанските размирици от септември 1913 година на сръбска територия бягат 50 къщи, които заедно с други бежанци от Албания са настанени в турските села Бомово, Коняри и Куки. Сръбските войски изгарят 20 български къщи, всичките турски и убиват двама българи в Кление.[12]

В рапорт на Сребрен Поппетров, главен инспектор-организатор на църковно-училищното дело на българите в Албания, от 1930 година Кленйе е отбелязано като село с 80 къщи, част от които православни българи, а останалите българи мохамедани. Жителите на селото подават официално искане за назначаване на български свещеник.[13]

В 1939 година Бедин Петров от името на 28 български къщи в Кление подписва Молбата на македонски българи до царица Йоанна, с която се иска нейната намеса за защита на българщината в Албания – по това време италиански протекторат.[14]

Към 1964 година в Кление има българска църква със свещеник Тодор Христов.

До 2015 година селото е част от община Требища.

В селото има църква „Света Петка“.[15]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Кление
  • Flag of Bulgaria.svg Мирчо Г. Радев (1882 – ?), опълченец от Македоно-одринското опълчение, зидар, Втора рота на Девета велешка дружина[16]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.172 – 173.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 261.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 90.
  4. Brancoff, D.M. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905, p.152 – 153.
  5. Трайчев, Георги. Книга за мияците (Историко-географски очерк), София, 1941, с. 71.
  6. Дебърски глас, година 2, брой 30, 6 февруари 1911, стр. 2.
  7. Дебърски глас, година 2, брой 29, 30 януари 1911, стр. 2 – 3.
  8. Дебърски глас, година 2, брой 29, 30 януари 1911, стр. 2.
  9. Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
  10. Трайчев, Георги. Български селища в днешна Албания, в: Отецъ Паисий, 15 – 31 юли 1929 година, стр.213.
  11. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.589 и 851.
  12. s:Рапорт на Търпо Поповски и Павел Христов до Тодор Павлов от 28 януари 1914 г.
  13. Поверителен рапорт №54 на Сребрен Поппетров
  14. Елдъров, Св. Българите в Албания 1913 – 1939. Изследване и документи, София, 2000, стр. 324 – 326.
  15. Црква од Голо Брдо на сајтот на Православната Христијанска Мрежа во Северна Америка. // Вечер, 21 септември 2014. Посетен на 16 септември 2017.
  16. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.589.
     Портал „Македония“         Портал „Македония