Заборие
| Заборие | |
| — село — | |
  Заборие | |
| Страна |  Албания |
|---|---|
| Област | Дебър |
| Община | Булкиза |
| Географска област | Голо бърдо |
Заборие или Заборе е историческо село в Албания, в община Булкиза (Булчица), административна област Дебър.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е било разположено в историкогеографската област Голо бърдо, между селата Големо Острени и Мало Острени, в прохода, северно от пътя.[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Заборие (Zaborié) е посочено като село с 90 домакинства с 245 жители българи.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Заборье живеят 115 души българи.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Заборе е чисто българско село в Дебърската каза на Дебърския санджак с 10 къщи.[4]
По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Заборие (Zaborie) има 80 българи екзархисти.[5]
Вестник „Дебърски глас“ в 1909 година пише:
| „ | Радоеща от 25 български къщи завзето е сега от Тольовци, от които най-прочут изедник е Таир Толя, и те са от село Горица (Малесия). От същите е завезето и селото съседно на Радоеща Заборие. От тези две села българите са изселени повече в гр. Солун.[6] | “ |
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Заборие е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[7]
След Балканската война в 1912 година Заборие попада в Албания.
В 1940 година Миленко Филипович пише, че Заборие е напълно разселено село, като жителите му се изселват в Солун и България.[8]
До 2015 година е част от община Острени.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Заборие
Богдан Танев, опълченец от Македоно-одринското опълчение, 22-годишен, зидар, основно образование, 3 рота на 1 дебърска дружина[9]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 172-173.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 262.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 43. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 152-153. (на френски)
- ↑ Дебърски глас, година 1, брой 2, 12 април 1909, стр. 2.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 847.
- ↑ Филиповиħ, Миленко. С. Голо Брдо : Белешке о насељима, пореклу становништва, народном животу и обичаjима. Скопље, Штампариjа „Јужна Србиjа“, 1940. с. 37.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 688.
| ||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||
