Заборие

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Заборие
— село —
Albania relief location map.jpg
41.4308° с. ш. 20.4728° и. д.
Заборие
Страна Флаг на Албания Албания
Област Дебър
Община Булкиза
Географска област Голо бърдо
Население (?) изселено души

Заборие или Забре е историческо село в Албания, в община Булкиза (Булчица), административна област Дебър.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е било разположено в историкогеографската област Голо бърдо, между селата Големо Острени и Мало Острени.

История[редактиране | редактиране на кода]

В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Заборие (Zaborié) е посочено като село с 90 домакинства с 245 жители българи.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Заборье живеят 115 души българи.[2]

По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Заборие (Zaborie) има 80 българи екзархисти.[3]

Вестник „Дебърски глас“ в 1909 година пише:

Радоеща от 25 български къщи завзето е сега от Тольовци, от които най-прочут изедник е Таир Толя, и те са от село Горица (Малесия). От същите е завезето и селото съседно на Радоеща Заборие. От тези две села българите са изселени повече в гр. Солун.[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Заборие е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[5]

След Балканската война в 1912 година Заборие попада в Албания.

До 2015 година е част от община Острени.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Заборие
  • Flag of Bulgaria.svg Богдан Танев, опълченец от Македоно-одринското опълчение, 22-годишен, зидар, основно образование, 3 рота на 1 дебърска дружина[6]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 172-173.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 262.
  3. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 152-153.
  4. Дебърски глас, година 1, брой 2, 12 април 1909, стр. 2.
  5. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 847.
  6. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 688.
     Портал „Македония“         Портал „Македония