Вичища (община Булкиза)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Дебърско, Албания. За селото в Костурско, Гърция вижте Вичища (дем Хрупища).

Вичища
Viçisht/Viçishti
— село —
Albania relief location map.jpg
41.4972° с. ш. 20.4594° и. д.
Вичища
Страна Flag of Albania.svg Албания
Област Дебър
Община Булкиза
Географска област Голо бърдо
Надм. височина 566 m
Население ? души (?)

Вичища (на албански: Viçisht или Viçishti) е село в Република Албания в община Булкиза, административна област Дебър.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в историкогеографската област Голо бърдо.

История[редактиране | редактиране на кода]

Селото е споменато в Слепченския поменик в XVI век като Bïчища, в Трескавицкия поменик в XVII век като Вчища. Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от първоначален патроним на -ишти от личното име Вичо, хипокористикон от Витомир. Името съответства на сръбските и хърватски села Вичичи.[1]

В XIX век Вичища е българско село в Дебърска каза на Османската империя, което е в процес на поалбанчване. В поменика на Бигорския манастир са запазени редица български имена от Вичища - Ядро, Богдан, Волкуш, Търпко, Митре и други. Според Афанасий Селишчев в 70-80-те години на века селото е още българско. [2] В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Вирчища (Virtchichta) е посочено като село с 15 домакинства с 19 жители българи и 22 жители албанци мюсюлмани.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към началото на XX век селото вече е чисто албанско – в него живеят 130 души арнаути мохамедани.[4]

Селата Вичища, Голейща и Писанки са били в началото на XIX век български, преди 30 години били наполовин български, а сега са заселени от арнаути. Само в Писанки са останали още 3 български къщи. Арнаутите идат от Горица и от други по-северни места.[5]

Вестник „Дебърски глас“ в 1909 година пише:

Вичища е било чисто българско село от 50 къщи. Сега цялото село е завзето от Мустаф Джека от село Горица (Малесия), брат на Азис Джека, за когото говорихме в 1-я брой, и от семейството Маркевци, арнаути из друго малестийско село, на което името не можахме да научим. Вичищани са се изселили в Дебър и във Видин. Последният и най-смел селянин, който се борил мъжки и не искал да остави къща и имоти е бил Дуко Вичишки, който в самозащита убил един нападател арнаутин. Войска отишла да му помогне, която изгорила няколко къщи на арнаутите, взети от българите, но в края на краищата арнаутите завзели селото и Дуко се преселил в село Ърбеле (Поле).[6]

В 1909 година Серафим Сърбинов от Вичища, живеещ в Румъния, дарява 40 лева на дебърската катедрала „Успение Богородично“.[7]

В 1909 година войска напада селото и изгаря кулата на Азис Джека, като загиват 20 войници. На 3 октомври Джека е обесен.[8]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Вичища е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[9]

След войната селото попада в Албания.

До 2015 година е част от община Горица.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени във Вичища
  • Flag of Bulgaria.svg Глигор Стефанов (1864 – 1913), македоно-одрински опълченец, хлебар, Нестроева рота на Седма кумановска дружина, загинал в Междусъюзническата война на 24 юни 1913 година[10]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 181.
  2. Селищев, Афанасий. „Славянское население в Албании“, Издание Македонского Научного Института, София, 1931, стр.11.
  3. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.172-173.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 262.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 90-91.
  6. Дебърски глас, година 1, брой 2, 12 април 1909, стр. 2.
  7. Дебърски глас, година 1, брой 41, 9 януари 1910, стр. 4.
  8. Дебърски глас, година 2, брой 25, 9 октомври 1910, стр. 2.
  9. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.589 и 851.
  10. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.643.
     Портал „Македония“         Портал „Македония