Направо към съдържанието

Вичища (община Булкиза)

Вижте пояснителната страница за други значения на Вичища.

Вичища
Viçisht/Viçishti
— село —
41.4972° с. ш. 20.4594° и. д.
Вичища
Страна Албания
ОбластДебър
ОбщинаБулкиза
Географска областГоло бърдо
Надм. височина566 m

Вичища (на албански: Viçisht или Viçishti) е село в Република Албания в община Булкиза, административна област Дебър.

Селото е разположено в историкогеографската област Голо бърдо.

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

Селото е споменато в Слепченския поменик в XVI век като Bïчища, в Трескавицкия поменик в XVII век като Вчища. Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от първоначален патроним на -ишти от личното име Вичо, хипокористикон от Витомир. Името съответства на сръбските и хърватски села Вичичи.[1]

В XIX век Вичища е българско село в Дебърска каза на Османската империя, което е в процес на поалбанчване. В поменика на Бигорския манастир са запазени редица български имена от Вичища - Ядро, Богдан, Волкуш, Търпко, Митре и други. Според Афанасий Селишчев в 70-80-те години на века селото е още българско.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Вирчища (Virtchichta) е посочено като село с 15 домакинства с 19 жители българи и 22 жители албанци мюсюлмани.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към началото на XX век селото вече е чисто албанско – в него живеят 130 души арнаути мохамедани.[4]

Селата Вичища, Голейща и Писанки са били в началото на XIX век български, преди 30 години били наполовин български, а сега са заселени от арнаути. Само в Писанки са останали още 3 български къщи. Арнаутите идат от Горица и от други по-северни места.[5]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Вичища е чисто албанско село в Дебърската каза на Дебърския санджак с 15 къщи.[6]

Вестник „Дебърски глас“ в 1909 година пише:

Вичища е било чисто българско село от 50 къщи. Сега цялото село е завзето от Мустаф Джека от село Горица (Малесия), брат на Азис Джека, за когото говорихме в 1-я брой, и от семейството Маркевци, арнаути из друго малестийско село,[7] на което името не можахме да научим. Вичищани са се изселили в Дебър и във Видин. Последният и най-смел селянин, който се борил мъжки и не искал да остави къща и имоти е бил Дуко Вичишки, който в самозащита убил един нападател арнаутин. Войска отишла да му помогне, която изгорила няколко къщи на арнаутите, взети от българите, но в края на краищата арнаутите завзели селото и Дуко се преселил в село Ърбеле (Поле).[8]

В 1909 година Серафим Сърбинов от Вичища, живеещ в Румъния, дарява 40 лева на дебърската катедрала „Успение Богородично“.[9]

В 1909 година войска напада селото и изгаря кулата на Азис Джека, като загиват 20 войници. На 3 октомври Джека е обесен.[10]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Вичища е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[11]

След Балканската война селото попада в Албания.

В 1940 година Миленко Филипович пише че Вичища, Вичишча, Вичишче (Вичишта, Вичишча, Вичишче) Горно и Долно е албанско село с около 20 къщи. Представени са фисовете Цамовци от Тополян и Джековци от Зога. В селото има християнско гробище. Някога в селото е имало църква „Свети Архангел Михаил“ обща за Вичища, Голеища и Радоеща.[12] Кръстове от гробището са използвани за направа на мост на рекичка в селото. Томо Смилянич съобщава, че в дебърската църква има икона, пренесена от вичищката, и че виден главатар от това село бил Дуко, чийто потомци се преселили в Дебър. Тръпко Ристич Мациноски на 75 години от Стеблево, жител на Скопие, работил като печалбар с християни от Вичища в Солун. От тях някой си Ставро умрял в Солун, а някой си Наум се установил в Солун. От Йован Дамянович Вичишки, предприемач от Скопие, Филипович научава следната история за настаняването на албанците в селото. Първо по кулите около селото се настаняват албанци от околните села. Един път дуко от Ърбеле преминал през селото и го ухапало куче. Затова албанците убили двама-трима християни. Тогава се намесил и дебърския Абдула паша, който разположил топове в Коняри, които стреляли по Вичища. Един изстрел отнесъл ръката на Билбо Вичишки. Затова и „сърбите“ се изселили от селото преди 75 години, а албанците от кулите заели селото. Освен Вичишки в Дебър се изселили Секуличи, Силковичи и други.[13]

До 2015 година е част от община Горица.

Родени във Вичища
  • Глигор Стефанов (1864 – 1913), македоно-одрински опълченец, хлебар, Нестроева рота на Седма кумановска дружина, загинал в Междусъюзническата война на 24 юни 1913 година[14]
  1. Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 181.
  2. Селищев, Афанасий. „Славянское население в Албании“, Издание Македонского Научного Института, София, 1931, стр.11.
  3. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 172-173.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 262.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 90-91.
  6. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 46. (на македонска литературна норма)
  7. Селото е Зогяй.
  8. Дебърски глас, година 1, брой 2, 12 април 1909, стр. 2.
  9. Дебърски глас, година 1, брой 41, 9 януари 1910, стр. 4.
  10. Дебърски глас, година 2, брой 25, 9 октомври 1910, стр. 2.
  11. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 589, 851.
  12. Филиповиħ, Миленко. С. Голо Брдо : Белешке о насељима, пореклу становништва, народном животу и обичаjима. Скопље, Штампариjа „Јужна Србиjа“, 1940. с. 39.
  13. Филиповиħ, Миленко. С. Голо Брдо : Белешке о насељима, пореклу становништва, народном животу и обичаjима. Скопље, Штампариjа „Јужна Србиjа“, 1940. с. 40.
  14. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 643.