Тучепи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Тучепи
Tucep
— село —
Reliefkarte Albanien.png
41.4453° с. ш. 20.4983° и. д.
Тучепи
Страна Flag of Albania.svg Албания
Област Дебър
Община Булкиза
Географска област Голо бърдо
Надм. височина 915 m

Тучепи (на албански: Tucep) е село в Република Албания в община Булкиза (Булчица), административна област Дебър.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в историкогеографската област Голо бърдо, точно на самата граница със Северна Македония срещу село Отишани, разположено на километър на изток.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Тучепи е българско село в Дебърска каза на Османската империя, което е в процес на поалбанчване. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Тучепи (Toutchépi) е посочено като село с 20 домакинства с 18 жители помаци и 32 жители българи.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Тучепи живеят 20 души българи християни и 160 души българи мохамедани.[2]

По данни на Екзархията в края на XIX век в Тучепе има 6 православни къщи с 21 души жители българи. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Тучене (Toutchené) има 32 българи екзархисти.[3]

Според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Тучепи има 4 български екзархийски и 41 помашки къщи.[4] Според Георги Трайчев през 1911/1912 година в Тучепи има 6 български къщи с 21 жители.[5]

В Албания[редактиране | редактиране на кода]

След Балканската война в 1912 година Тучепи попада в новосъздадената държава Албания.

В рапорт на Павел Христов, главен български учител в Албания, и Григор Ошавков от 28 януари 1914 година се посочва, че в Отишани - Тучепи има 5 български къщи.[6]

В рапорт на Сребрен Поппетров, главен инспектор-организатор на църковно-училищното дело на българите в Албания, от 1930 година Тучепи е отбелязано като село с 50 къщи българи мохамедани.[7]

Според Йован Хадживасилевич до 1912 година в селото има мнозинство православни. В 1940 година Миленко Филипович пише че в 1937 година в Тучепи е останала само една вдовица християнка. В селото живеят „сърби мюсюлмани“, а последните православни са се изселили в Дебър - например рода Тучепски, както и в Битоля. В селото е имало православна църква „Света Богородица“.[8]

Според Божидар Видоески в Тучепи живеят „македонци мюсюлмани“.[9]

До 2015 година селото е част от община Острени.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 172-173.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 262.
  3. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 152-153. (на френски)
  4. Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
  5. Трайчев, Георги. Български селища в днешна Албания, в: Отецъ Паисий, 15-31 юли 1929 година, стр.213.
  6. s:Рапорт на Търпо Поповски и Павел Христов до Тодор Павлов от 28 януари 1914 г.
  7. Поверителен рапорт №54 на Сребрен Поппетров
  8. Филиповиħ, Миленко. С. Голо Брдо : Белешке о насељима, пореклу становништва, народном животу и обичаjима. Скопље, Штампариjа „Јужна Србиjа“, 1940. с. 39.
  9. Видоески, Божидар. Дијалектите на македонскиот јазик, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1998. с. 339. Во повеќето од спомнативе села живее население - со македонски и со албански мачин јазик. Албанското население доминира во северните голобрдски села (Себишта, Пасинки, Врмница, Големо и Мало Острени). Селата: Лешничани, Требиште, Српетово, Торбач, Љуболези, Владимирица и Тучепи се населени со Македонски муслимани (Торбеши), а во Себишта, Требиште, Г. и М. Острени живее мешано население - православни и Торбеши.
     Портал „Албания“         Портал „Албания          Портал „Македония“         Портал „Македония