Григор Ошавков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Григор Ошавков
български революционер
Роден
Починал

Григор (Глигор, Гиче) С. Ошавков е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ошавков е роден в западномакедонския българо-албански град Дебър. В 1896 година става член на ВМОРО. По произход е от големия български род Ошавкови. Арестуван е през лятото на 1900 година и лежи в затворите в Кичево и Битоля до края на следващата 1901 година. След освобождаването му е български учител в село Луково, Дебърско. През про­летта на 1904 година е избран за член на ок­ръжния революционен комитет в Битоля, ка­то представител на Дебърска околия. При Лигушевата афера в 1906 година бяга в България.[1] В София наказва четника Бойко Петков, бивш фелдфебел от България, ограбил 48 златни лири от български керван от Лазарополе. След това Григор Ошавков събира 2000 лири от дебраните в София и Лом за сформиране на чета, които сам пропилява[2]. През октомври 1907 година е отново арестуван и затворен в Битоля.[3]

При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в четата на Павел Христов на Македоно-одринското опълчение, а по-късно служи в Сборната партизанска рота.[4]

След Междусъюзническата война става войвода на чета на ВМОРО в окупираното от Сърбия Дебърско. Участва в българо-албанското Охридско-Дебърско въстание срещу новата сръбска власт през септември 1913 година и заедно с четите на Петър Чаулев и Ахмед ефенди участва в отбраната на Дебър. През есента на 1913 година българският генерален консул във Валона Тодор Павлов изпраща Павел Христов и Ошавков в Дебърско - Поле и Голо бърдо, където се се опитват да съдействат за връщане на бежанците и да възстановят българското учебно дело като назначават нови учители.[5][6]

Умира на 7 ноември 1914 година.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Тома. „Спомени от моето минало“, Изд. на Отеч. фронт, София, 1989, стр. 184 и 200.
  2. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 – 1944 в документи, том 1 1878 – 1912, част втора, стр. 475-481., „Българските революционни чети в Македония според доклад на А. Тошев до министъра на външните работи и изповеданията Д. Станчов“
  3. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 121 – 122.
  4. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 524.
  5. s:Рапорт на Търпо Поповски и Павел Христов до Тодор Павлов от 28 януари 1914 г.
  6. Поповски, Търпо. Македонски дневник. Спомени на отец Търпо Поповски, Фама, София, 2006, стр. 149 – 150.
     Портал „Македония“         Портал „Македония