Направо към съдържанието

Ошавкови

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ошавкови
СтранаНационално знаме на Османската империя Османска империя
Национално знаме на България България
ПредставителиВасил Ошавков,
Григор Ошавков,
Дамян Йосифов,
Кузман Йосифов,
Живко Ошавков
ОснователАндрей Ошавков
Основаваневтора половина на XVIII век
Националностбългари

Ошавкови е голям български род от македонския град Дебър, основан във втората половина на XVIII век.[1]

Първият представител на рода, който е известен е Андрей, роден около 1770 година. Синът му Петър има осем момчета. Единият от синовете му, Божин, пътува с кораб до Солун, но корабът му потъва. Божин успява да се спаси на бряг край Йерусалим и там се установява да живее. Пет от другите му синове, Георги, Зафир, Стреза, Исак и Андрей, се прехранват със земеделие и занаятчийство. Най-големият от синовете на Петър, Кале, се занимава с пренос на зехтин от Елбасан към Гостивар, но е нападнат от разбойници и е ограбен и убит. Жена му Мара, с която имат трима сина, посещава Йерусалим, където се среща с Божин.[1]

Средният син на Кале и Мара е Йосиф, който става майстор медникар и тенекеджия. Йосиф също така е член на градската управа в Дебър. Жени се за Неда Гюрчева от съседното село Върлица и с нея имат петима сина и една дъщеря – Сирма. Дъщеря им, както и най-големият им син, Гаврил, умират млади. Вторият им син Серафим, наследява занаята на баща си и по-късно се установява да живее в Скопие и там отваря дюкян. Третият им син е българският просветен деец и деец на ВМОРО Дамян Йосифов. Жени се във Враца за Тодорка от известния род Леонкеви. Тодорка умира от туберкулоза малко след раждането на сина им Живко в 1926 година. Дамян отглежда детето си заедно с втората си съпруга Стоянка. По-късно в София живеят двете му внучки. Четвъртият син на Йосиф и Неда е Антон, който работи като касиер в кметството в Дебър. След Втората световна война той също се мести в Скопие с жена си Митра, където гледат четирите си деца. Техен син е Йонче Йосифовски, който става професор по социология в Скопския университет. Най-малкият син на Йосиф и Неда е българският просветен деец Кузман Йосифов. Той се жени в 1921 година за Мария Савова, която е дъщеря на Сава Ракиджиев, племенник на Стефан Караджа.[1]

Представители на рода в края на XIX и началото на XX век са още българският фотограф Васил Ошавков, българският революционер, деец на ВМОРО Григор Ошавков и видният социолог и философ, основоположник на социологическата наука в България Живко Ошавков.

  1. а б в Родове: Ошавкови // Солун и българите: история, памет, съвремие. Посетен на 5 декември 2017.