Дамян Йосифов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Дамян Йосифов
български учител и революционер
Роден
около 1888 г.

Дамян Йосифов Калев Ошавков е български просветен деец и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Дамян Йосифов е роден около 1888 година в големия българо-албански македонски град Дебър, тогава в Османската империя. По произход е от големия български род Ошавкови. Баща му Йосиф е майстор медникар и тенекеджия, член на градската управа в Дебър, а брат му Кузман Йосифов е виден български просветен деец.[1]

Дамян Йосифов завършва Скопското българско педагогическо училище в 1900 година. Започва работа като учител в Галичник, а след това учителства в родния си Дебър от 1901 до 1907 година.[2] Става член на ВМОРО и оглавява околийския комитет на организацията в Дебър. В 1903 година е в основата на подготовката за въстание в града. След Илинденско-Преображенското въстание продължава да работи като учител в Македония и Свободна България.[1]

След Младотурската революция в 1908 година, е член на дебърския Български конституционен клуб.[3]

След като Македония остава в пределите на Сърбия след Междусъюзническата война, Дамян напуска Дебър поради натиск от новите сръбски власти. Бяга окончателно в Свободна България, където работи като учител в Пашмакли, Дервент (Дедеагачко) и накрая отива при бат си Кузман във Враца. Оттам е назначен за учител в богатото село Лехчево.[2] След като се установява се във Враца, се жени за Тодорка от известния род Леонкеви, с която има син. След смъртта ѝ в 1926 година се жени за Стоянка.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Родове: Ошавкови. // Солун и българите: история, памет, съвремие. Посетен на 2 декември 2017.
  2. а б Спомени. // Солун и българите: история, памет, съвремие. Посетен на 6 декември 2017.
  3. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 527.