Лигушева афера
| Лигушева афера | |
| — афера — | |
| Място | Битолско, Османска империя |
|---|---|
| Дата | 1906 г. |
Лигушевата или Демирхисарската афера е провал в организационната мрежа в Битолски революционен окръг на Вътрешната македоно-одринска революционна организация от 1906 година вследствие разкритията и арестите от страна на османските власти след убийството на Георги Сугарев. Аферата е наречена на името на председателя на окръжния революционен комитет Петър Лигушев, за когото се смята, че е предал Георги Сугарев. От заловените архиви на убития войвода, които е носил със себе си, османските власти се сдобиват с имената на другите членове на комитета.
Легалният член на окръжния комитет Милан Матов реагира бързо и успява да спаси архива на комитета и да ограничи последиците от предателството.[1]
На 25 февруари 1908 година са произнесени присъдите – 4 души са осъдени на доживотен затвор и 3 по на 3 години. Останалите 57 души са признати за невинни и освободени.[2]
Петър Лигушев е осъден на доживотен затвор. Поп Тома Николов е арестуван и осъден на доживотен затвор. Лежи 9 месеца в битолския затвор, но в 1908 година след Хуриета е амнистиран. Председателят на Окръжния комитет на ВМРО поп Търпо Поповски е интерниран, Гиче Ошавков, представител на Дебърския комитет и Никола Гърков, председател на градския комитет в Битоля, бягат в България.
В окръжния комитет остават Евгени Попсимеонов – основен учител в града, Петруш Начев, търговец от Ени махале (българската махала) и Михаил Ракиджиев. Поп Търпо и Петър Лигушев са заместени от Велко Думев от град Воден и Крум Воденичаров от България, учител в Битолската гимназия.[3]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Милкана Бошнакова. За революционера Милан Матов и неговите спомени. Предговор към: Матов, Милан. За премълчаното в историята на ВМРО. Спомени, второ издание, Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, София, 2011, стр. 9.
- ↑ Одрински глас, брой 9, 9 март 1908, стр. 4.
- ↑ Николов, Тома. Спомени от моето минало. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 200.
| |||||||
