Попставрева афера

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Попставрева афера
— афера —
Съдебният съвет, заседавал по Попставревата афера
Съдебният съвет, заседавал по Попставревата афера
Място Битолско, Османска империя
Датировка 1900 г.

Попставревата афера е провал на Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Битоля от 1900 година, при който голяма част от легалните дейци на организацията в града са арестувани, осъдени и интернирани.

Разкритията започват от поп Ставре в Битоля. Според Георги Попхристов поп Ставре отказва да даде поисканите му от организацията 30 лири и предава дееца на организацията на полицията, но според Христо Силянов виновен за разкритията не е поп Ставре - „твърде събуден и умен свещеник“, а синът му, който от лекомислие издал работата на шурея си Таки Чона, турски шпионин близък до главния полицай Саид Ефенди.[1]

В резултат е арестуван Трифун Иванов, който укрива носената разписка за плащането и въпреки това е осъден на 3 години затвор. Няколко дни след това терористът Пецо Георгиев ранява смъртоносно поп Ставре, който обаче продължава да издава тайни на организацията преди да умре.

Последователно през август 1900 година са арестувани и осъдени Даме Груев, Петър Попев, Ефрем Ризов, Григор Пенджерков, Никола Кусото, Христо Гавазов, учителите Стефан Илиев и Васил Попдимитров, Гицо Димитров и Трайко Пелтако от Баир махала, Васил Пасков и други 20 души. Мнозина са интернирани по родните си места. Ръководителят на Битолския революционен окръг Даме Груев прекарва две години в битолския затвор преди да бъде заточен в края на май 1902 година в Подрум кале.

От ръководителите на Битолския революционен окръг в града остава само Георги Попхристов, който е подпомаган от учителя Александър Ефтимов[2].

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том 1, София, 1933, стр. 111.
  2. Спомени на Георги Попхристов [1]
     Портал „Македония“         Портал „Македония