Александър Евтимов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Александър Ефтимов)
Александър Евтимов
български революционер
Роден
1874 г.
Починал
1939 г. (65 г.)
Учил вБитолска българска класическа гимназия
Семейство
Подпис
Александър Евтимов в Общомедия

Александър Евтимов е български революционер, ръководител на Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Лерин и Битоля.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

1) Александър Евтимов, 2) Т. Илиев (директор на Битолската девическа гимназия, 1912 г., 2) Йордан Мирчев 2) Вениамин Димитров (Далкалъчев), а) Наталия Мончева, б) Трифонов (Леринско), в) Траян Колев и други

Александър Евтимов е роден през 1874 година в Битоля, тогава в Османската империя. Учи в Битолската българска класическа гимназия, където с брат си членува в революционен кръжок.[1] От кръжока излизат дейци на организацията като Христо Силянов, Лазар Москов, Илия Талев и други. Назначен е за учител в село Буф през 1895 година. Успоредно с това развива революционна дейност в района под прикритието на учителството. По-късно е избран за ръководител на Леринския революционен район. От 1899 година учителства в Битоля, където е избран за член на местния градски, а в 1900 година и на окръжния комитет на ВМОРО.

На 1 април 1903 година преминава в нелегалност и като горски началник на Буфския район взима дейно участие в Илинденско-Преображенското въстание като действа в Буфско и Горна Преспа. От 1908 година е член на окръжния революционен комитет в Битоля.

През декември 1909 година, след промяната на политиката на младотурското правителство към ликвидиране на националните организации и налагане на османизма, Евтимов е арестуван заедно с Георги Попхристов, Георги Николов, Павел Христов, Аце Дорев и Милан Матов по аферата с убийството на ренегата Йово Йованович. След два месеца затвор всички са оправдани от военен съд и освободени.[2] По-късно в 1910 година при обезоръжителната акция е отново арестуван, осъден е на смърт, но по-късно присъдата му е заменена с доживотно заточение.

През 1912 година бяга заедно с Георги Попхристов и Васил Клисаров от Крушево и се установява в България, после взима участие в Балканската война със своя чета, участвала в освобождаването на Битоля. След Първата световна война остава да живее в България, като симпатизира на левицата във Вътрешната македонска революционна организация.[3][4][5][6] На 25 октомври 1925 година е избран за подпредседател в настоятелството на Битолското благотворително братство.[7] Към 1926 година ръководи Разузнавателната организация на ВМРО за Битолска околия[8]

Умира през 1939 година в София.[9]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Фељтон „Илинденски сведоштва“: Од Ангел КОРОБАР (14) // Вечер, 16/03/2018. Посетен на 11 октомври 2020 г.
  2. ↑ Илиндень. Аце Доревъ // Илюстрация Илиндень 8 (128). Илинденска организация, Октомврий 1941. с. 1-2.
  3. ↑ Енциклопедия „България“, том 2, Издателство на БАН, София, 1984, стр. 513.
  4. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 55.
  5. ↑ Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 97 – 98.
  6. ↑ Електронна енциклопедия „История на България“, ИК Труд, Сирма, 2003.
  7. ↑ Хроника // „Независима Македония“ III (136). София, СМЕО, 20 ноември 1925. с. 3.
  8. ↑ Спомени на Георги Попхристов
  9. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 158-159.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Александър_Евтимов&oldid=12159744“.