Георги Николов (Охрид)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за революционера от Охрид. За революционера от Белица, вижте Георги Николов (Белица).

Георги Николов
български революционер

Роден
Починал

Образование Истанбулски университет
Георги Николов в Общомедия

Георги Николов с псевдоними Дервиш, Ким билир[1] е български лекар и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Учители и ученици от Солунската гимназия през 1888-1889 учебна година. Георги Николов е четвърти отзад от ляво на дясно.

Николов е роден в 1868 година в Охрид, в Османската империя, днес Северна Македония. Трети клас свършва в Охрид, през 1889 година завършва с четвъртия випуск на българската гимназия в Солун, а след това и Медицински факултет в Цариград. Работи като лекар в Охрид, Битоля, Скопие, Воден и други. Член е на Битолския революционен комитет на ВМОРО.[2] Става председател на окръжния комитет на ВМОРО в Скопие в 1904 година. В 1907 година вече като председател на околийския комитет във Воден е арестуван и осъден на доживотен затвор в Бурса.

След Младотурската революция в 1908 година е освободен, става деец на Съюза на българските конституционни клубове и е избран за делегат на неговия Учредителен конгрес от Охрид.[3] В 1909 година на Втория конгрес на Съюза е избран за подпредседател на Бюрото на конгреса.[4] и за представител на Битолския вилает в Съюзния съвет.[5] През декември 1909 година, след изпаряването на Хуриета, е арестуван заедно с Георги Попхристов, Александър Евтимов, Павел Христов, Аце Дорев и Милан Матов по аферата с убийството на ренегата Йово Йованович.[6] След два месеца затвор всички са оправдани от военен съд и освободени.[7]

Делегат е от Битоля на Първия общ събор на Българската матица в Солун от 20 до 22 април 1910 година.[8]

Взема участие във войните за национално обединение като военен лекар и е произведен в чин санитарен подполковник. След войните става активен член на Илинденската организация[9].

Умира на 1 март 1939 година в Цариград.[10] Баща е на дееца на ВМРО Крум Николов.[11]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис. ВМОРО — псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.34, 52
  2. Александров, Тодор. Дневник и кореспонденция от Първата световна война, Издателство „Знание“, Стара Загора, стр. 67.
  3. Карайовов, Тома. Как се създадоха българските конституционни клубове в Турция, в: Борбите в Македония и Одринско. София, Български писател, 1981. с. 727.
  4. Дебърски глас, година 1, брой 21, 23 август 1909, стр. 3.
  5. Дебърски глас, година 1, брой 22, 30 август 1909, стр. 4.
  6. Дебърски глас, година 1, брой 37, 11 декември 1909, стр. 3.
  7. Илюстрация Илинден, октомври 1941, година 13, книга 8 (128), стр. 1-2.
  8. Караманджуков, Христо. Подготовка на Илинденско-Преображенското въстание в Странджа - Малкотърновски революционен район 1902-1903, том 1. София, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, 1996. с. 13.
  9. Илюстрация Илинден, бр.104, стр.5-6
  10. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 117.
  11. Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. Спомени на Кирил Пърличев. Веда-МЖ, 1999. ISBN 954-8090-01-5. с. 138.
     Портал „Македония“         Портал „Македония