Направо към съдържанието

Лерински революционен район

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Лерински революционен район
„Лерински войводи, паднали за свободата на Македония“
„Лерински войводи, паднали за свободата на Македония“
Информация
Типреволюционна организация
Мото„Свобода или смърт“
Основана1898 година
Закрита1934 година
Положениенесъществуваща
Цел/фокусАвтономия за Македония и Одринско
Част отБитолски революционен окръг
Езицибългарски

Леринският революционен район от Битолския революционен окръг на Вътрешната македоно-одринска революционна организация обхваща териториите на Леринската каза в Османската империя с главен град Лерин.[1]

Леринската каза обхваща около 100 села, в които българите са мнозинство, турците – малцинство и има едно албанско християнско село – Негован. Половината от българите обаче са гъркомани, които пречат на българското революционно дело, помагайки на турците и на гръцките чети. Градът е организиран във ВМОРО предимно от учителите в Леринската българска прогимназия, които не са леринчани. От самите жители на града малцина участват активно в революционната дейност, тъй като той е предимно гъркомански. Изявени лерински ръководители на ВМОРО са Илия Димушев, поп Анастас Кръстев и Тего Зисов.[1]

Кръсте Льондев, Дзоле Гергев, Кръсте Маликов, и други с Леринското знаме след Младотурската революция, 1908 г.

Още от 1897 година районът е организиран добре от районния войвода Марко Лерински от Котел, фетфебел от Българската армия. Четата му е образцова и се превръща в школа за много бъдещи войводи на Организацията. След смъртта на Марко в 1902 година, по време на Илинденското въстание е назначен за ръководител Георги Попхристов, подпомаган от Георги Папанчев и Леко Настев. През въстанието обаче в Леринско няма големи акции и след въстанието доста от дейци се легализират.[1]

От 1905 година лерински войвода е Тане Стойчев, а след смъртта му в 1907 година е заместен от Дзоле Стойчев, като Милан Матов назначава за негов помощник Кръсте Льондев, за полски войвода Маликот Кръсте, а за сетински войвода Пеце Христов.[2]

  1. а б в Матов, Милан. За премълчаното в историята на ВМРО. Второ издание. София, Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, 2011. ISBN 9789545231223. с. 122.
  2. Матов, Милан. За премълчаното в историята на ВМРО. Второ издание. София, Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, 2011. ISBN 9789545231223. с. 123.