Тане Стойчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Тане войвода.

Тане Стойчев
български революционер

Роден
Починал
Чеган, Османска империя
Етнос българи
Тане Стойчев в Общомедия

Тане Стойчев Клянджев[1], известен като Тане Горничевски, Тане Лерински, Тане Дзолев и Тане Грозни,[2] е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Леринско[3].

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Тане Стойчев е роден в леринското село Горничево (днес Кели, Гърция). Влиза във ВМОРО и първоначално е куриер. Влиза в терористична група заедно с Христо Иванов Майсторчето от Лерин, Геле и Петре Попови от село Търсие, Доре Минчев от село Горничево, Дзоле Стойчев от село Баница, Дине Клюсов от село Горно Върбени[4]. В 1901 година, подгонен от властите бяга в София. През 1902 година Стойчев влиза в четата на полковник Янков и пристига в Леринско. След смъртта на Георги Папанчев става районен войвода в Леринско. [5]

Тане Лерински (1) и четникът му Петър Костов Салашки (2). Източник Държавна агенция „Архиви“
Войводите Тане Стойчев (най-вляво) и Дзоле Стойчев (вторият отляво) със свои четници в Леринско

През Илинденско-Преображенското въстание Тане Стойчев ръководи Леринския революционен район, заедно с Лечо Настев и Алексо Джорлев.[6] В четата му влизат 250 души въоръжени с ловджийски пушки, такива система „Гра“ и брадви: 17 души от Церово с войвода Стефан Гошев, 42 души от Баница с Дзоле Стойчев и Нацо Кочев, 25 души от Горничево с Дине Ташеминов, 14 души от Борешница с Атанас Попов, 13 души от Росен, 50 души от Вощарани с Минче и Русе Ангеловски, 30 души от Пътеле с Васил Календжиев[7]. След началото на въстанието прекъсват телеграфните жици между Лерин, Суровичево и Воден, нападат турски аскер в Пътеле и се отбраняват в Суровичево.

След въстанието е един от малкото войводи, които остават в Македония и допринася за възстановяването на дейността на организацията във Воденско и Леринско.[8]

На 11 март 1905 година съединените чети на Тане Стойчев и Дзоле Стойчев (Атеш паша) дават голямо сражение на османските войски и башибозук при село Жерви (днес Зерви, Гърция), в което турците дават много жертви. Разярени от поражението турците изгарят цялото село Жерви, като от 45 къщи оцеляват едва 4, а 54 души са убити.

Тане войвода загива заедно с трима четници в сражение с османски войски в края на юни 1907 година между селата Чеган (днес Агиос Анастасиос, Гърция) и Горничево.[9]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Тзавелла, Христофор. Дневник на костурския войвода Лазар Киселинчев, София, 2003, стр.138.
  2. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 30, 95.
  3. Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 134.
  4. Спомени на Георги Попхристов promacedonia.org
  5. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 78.
  6. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1933. с. 309.
  7. Спомени на Георги Попхристов www.promacedonia.org
  8. Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993.
  9. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 102-103.

Открийте още информация за Тане Стойчев в нашите сродни проекти:

     Портал „Македония“         Портал „Македония