Направо към съдържанието

Лечо Настев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Лечо Настев
български революционер
като ученик
като ученик

Роден
1879 г.
Починал

Учил вБитолска българска класическа гимназия
Семейство
Братя/сестриСтефан Настев
Лечо Настев в Общомедия

Александър Попнастев Гьошев (изписване до 1945 година: Александъръ попъ Настевъ), известен като Алексо, Лечо или Леко Церовски[1] или Никола[2], е български революционер, войвода на Вътрешната македонска революционна организация.

Лечо Настев е роден през 1879 година е в леринското село Церово[3], тогава в Османската империя, днес Клиди, Гърция. Брат е на Стефан Настев и Никола Настев. Завършва V клас в Битолската българска гимназия и от 1899 до 1900 година е учител в костурското село Апоскеп[4]. Влиза във Вътрешната македоно-одринска революционна организация и от лятото на 1900 година е нелегален четник при Коте Христов и Спиро Преспанчето, Марко Лерински и секретар на Йордан Пиперката. Делегат е на Смилевския конгрес на Битолски революционен окръг.

Участва в Илинденско-Преображенското въстание като войвода на четата на загиналия Марко Лерински. Избран е за ръководител на пункта „Каймакчалан-Нидже“ като помощници са му Дядо Ичо и Дачо Георгиев, Тане Стойчев и Алексо Джорлев[5].

Участва в сраженията при Търсие, Буф, Горно Неволяни, Баница, Екши Су, Горничево и превземането на Невеска. За кратко се прехвърля в Мариово при Никола Русински. Загива заедно с Дине Ташеминов в края на въстанието на 23 септември в сражение в Попадийската планина.[6][7][8]

 
 
 
 
 
 
Гьошо Настев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Никола Настев
(1866 - 1929)
 
Ефросина
Попанастасова
 
Стефан Настев
(1875 - ?)
 
Лечо Настев
(1879 - 1903)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Борис Настев
(1898 - 1978)
 
Сашо Настев
(1900 - 1971)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
  1. Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 78.
  2. Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 60, 71.
  3. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 508.
  4. Спомени на Георги Попхристов [1]
  5. Спомени на Георги Попхристов [2]
  6. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 93.
  7. Македонски научен институт
  8. Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 183.