Лечо Настев
| Лечо Настев | |
| български революционер | |
 като ученик | |
| Роден |
1879 г.
|
|---|---|
| Починал | 23 септември 1903 г.
|
| Учил в | Битолска българска класическа гимназия |
| Семейство | |
| Братя/сестри | Стефан Настев |
| Лечо Настев в Общомедия | |
Александър Попнастев Гьошев (изписване до 1945 година: Александъръ попъ Настевъ), известен като Алексо, Лечо или Леко Церовски или Никола[1], е български революционер, войвода на Вътрешната македонска революционна организация.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Лечо Настев е роден през 1879 година е в леринското село Церово[2], тогава в Османската империя, днес Клиди, Гърция. Брат е на Стефан Настев и Никола Настев. Завършва V клас в Битолската българска гимназия и от 1899 до 1900 година е учител в костурското село Апоскеп[3]. Влиза във Вътрешната македоно-одринска революционна организация и от лятото на 1900 година е нелегален четник при Коте Христов и Спиро Преспанчето, Марко Лерински и секретар на Йордан Пиперката. Делегат е на Смилевския конгрес на Битолски революционен окръг.
Участва в Илинденско-Преображенското въстание като войвода на четата на загиналия Марко Лерински. Избран е за ръководител на пункта „Каймакчалан-Нидже“ като помощници са му Дядо Ичо и Дачо Георгиев, Тане Стойчев и Алексо Джорлев[4].
Участва в сраженията при Търсие, Буф, Горно Неволяни, Баница, Екши Су, Горничево и превземането на Невеска. За кратко се прехвърля в Мариово при Никола Русински. Загива заедно с Дине Ташеминов в края на въстанието на 23 септември в сражение в Попадийската планина.[5][6][7]
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]| Гьошо Настев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Никола Настев (1866 - 1929) | Ефросина Попанастасова | Стефан Настев (1875 - ?) | Лечо Настев (1879 - 1903) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Борис Настев (1898 - 1978) | Сашо Настев (1900 - 1971) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 60, 71.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 508.
- ↑ Спомени на Георги Попхристов [1]
- ↑ Спомени на Георги Попхристов [2]
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 93.
- ↑ Македонски научен институт
- ↑ Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 183.
