Стефан Настев
| Стефан Настев | |
| български революционер | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1943 г.
|
| Семейство | |
| Братя/сестри | Лечо Настев Никола Настев |
| Стефан Настев в Общомедия | |
Стефан (Стефо) Гьошев Настев (Попнастев) (изписване до 1945 година: Стефанъ попъ Настевъ) е български революционер, лерински войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1][2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Стефан Настев е роден в 1875 година в Церово, тогава в Османската империя.[2][1] Брат е на Лечо Настев и Никола Настев. Присъединява се към ВМОРО през 1898 година, когато е заклет от Христо Чемков и Йордан Гавазов и в 1899 година оглавява церовския революционен комитет. Влиза в група за доставки на оръжие заедно с Лазар Бицанов, Пандил Шишков и Дине Абдураманов.[3] Служи като организационен куриер и доставчик на оръжие.[4]
В 1902 година е арестуван, осъден на 101 години и затворен в Корча. След амнистия в 1903 година, минава в нелегалност и е назначен за лерински войвода с чета от 80 души. Обикалят района на Нидже. Заедно с Павел Христов и Георги Попхристов в местността Бисерна, между селата Горничево и Баница, залавя телеграфист на име Мице, когото по-късно предава на Васил Чекаларов. Сражава се над Горничево, Церова поляна, над Сетина, където води 18 часово сражение с войска.[4]
По време на Балканската война в 1913 година гръцките окупационни власти го арестуват и го заточват на Крит. Успява да избяга от Крит[4] и през Междусъюзническата война Стефан Настев е в отряда на Васил Чекаларов.[5][6][4] Стефан Настев и подпоручик Иван Попов, Пандо Сидов, Тома Желински, Трайко Желевски се прехвърлят в Битоля, скоро след това са прехвърлени от сръбските власти в България.[2][7]
На 26 февруари 1943 година, като жител на София, подава молба за българска народна пенсия,[1] която е одобрена и отпусната от Министерския съвет на Царство България.[4]
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]| Гьошо Настев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Никола Настев (1866 – 1929) | Ефросина Попанастасова | Стефан Настев (1875 – ?) | Лечо Настев (1879 – 1903) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Борис Настев (1898 – 1978) | Сашо Настев (1900 – 1971) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел IV. София, Библиотека Струмски, 2025. с. 321.
- ↑ а б в Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893 – 1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 113.
- ↑ Спомени на Георги Попхристов [1]
- ↑ а б в г д Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел IV. София, Библиотека Струмски, 2025. с. 322.
- ↑ Ивановъ, Василъ. Отрѣзаната глава 9 юлий 1913 г. с. Радуилъ, Самоковско, 1928. с. 26 – 27.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 320.
- ↑ Ивановъ, Василъ. Отрѣзаната глава 9 юлий 1913 г. с. Радуилъ, Самоковско, 1928. с. 72.
