Церово (дем Суровичево)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Церово.

Церово
Κλειδί
— село —
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Западна Македония
Дем Суровичево
Географска област Малка Нидже
Надм. височина 872 m
Население (2001) 139 души

Церово или Церево (изписване до 1945 година Цѣрово; на гръцки: Κλειδί, Клид̀и, катаревуса: Κλειδίον, Клид̀ион, до 1926 година Τσέροβο, катаревуса Τσέροβον, Ц̀ерово или Ц̀еровон[1]) е село в Гърция, в дем Суровичево (Аминдео), област Западна Македония със 139 жители (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 23 километра югоизточно от град Лерин (Флорина) и на 10 километра северно от демовия център Суровичево (Аминдео) в прохода Кирли или Кили дервент между най-източните склонове на Вич и Малка Нидже.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В прохода Кили дервент са открити останки от път от елинистическата епоха, който се е свързвал около Екши Су или Суровичево с Виа Егнация. На хълм в съседство на днешното село има крепост със стени дебели 2,20 метра. Проходът в Античността представлява границата между Линкестида и Македония. Тук според Тукидид в 423 г. пр.н.е. е станала битката между силите на спартанеца Бразид и македонския цар Пердика и силите на линкестийския цар Арабей.

В XIX век Церово е чисто българско село. В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской ТурцииЦрево като българско село.[2] Според "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Церово (Tzérovo) има 30 домакинства със 76 жители българи.[3]

В 1889 година Стефан Веркович пише за Церово:

...на самия връх на планината се намира така нареченият Дервент-Килит, ключът на планинския проход, в който има турска беклентия или кула, в която живеят турски войници, пазещи пътниците от разбойници. На практика самите те са разбойници и грабители. Сред малка дъбова гора, недалече от споменатата беклентия е разположено българско село под същото име Килит-Дервент с 30 къщи. Данъкът им е 3100 пиастри, а инание-аскерие 1960 пиастри. Жителите се занимават със земеделие и скотовъдство.[4]

Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Цѣрово в 1900 година живеят 300 българи християни.[5] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в селото има 200 българи екзархисти и 200 патриаршисти като в селото функционират българско и гръцко училище. В селото е отворено българско училище. В края на първото десетилетие на XX век цялото село приема върховенството на Българската екзархия.[6]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През 1912 година по време Балканската война в Церово влизат гръцки войски и след Междусъюзническата война в 1913 селото попада в Гърция. Гръцкото преброяване от 1913 година показва 402 жители. По време на Първата световна война селото за кратко е освободено на 19 август от части на Осма пехотна тунджанска дивизия в рамките на Леринската настъпателна операция. Но след съглашенското контранастъпление през октомври 1916 година българската армия отстъпва от Церово.

По Ньойския мирен договор Церово остава в Гърция. Преброяванията от 1920 и 1928 година показват съответно 71 семейства с 399 жители и 492 жители. През 1926 година Церово е прекръстено на Клидион.[7] Жандармерийски доклад от 1931 година съдържа списък на „доказаните българи“ в селото.

Според гръцки документи от 1932 година в селото има 80 „българофонски“ семейства, като 65 от тях „изявени българомислещи“. След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през април 1941 година в селото е установена българска общинска власт. В общинския съвет влизат Ташо Попатанасов, Георги Чеганчев, Стефо Колеров, Атанас Данев, Атанас Шулев, Атанас Настев, Михаил Стаев, Георги Гиошков, Стефо Костов и Димков.[8] През 1942 година делегация от Леринско изнася изложение молба до Богдан Филов, в което заявява:

От село Церово - един е осъден на смърт и присъдата изпълнена и двама души са още в затвора[9].

В 1945 година в Церово има 650 българофони, 400 от тях с „негръцко съзнание“ и 200 с „неустановено национално съзнание“.

Церово, за разлика от повечето села в региона, не пострадва значително по време на Гръцката гражданска война, но през 60-те години се засилва емиграцията отвъд океана - в Австралия, САЩ и Канада.

Преброявания[редактиране | редактиране на кода]

  • 1913 – 402
  • 1920 – 399
  • 1928 – 492
  • 1940 – 620
  • 1951 – 636
  • 1961 – 468
  • 1971 – 261

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Стефан Настев.
Родени в Церово
  • Flag of Bulgaria.svg Лечо Настев (Лечо Попнастев, Лечо, Леко Церовски) (? – 1903), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Стефан Настев (1875 – ?), български революционер

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

((el)) Официален сайт на дем Суровичево

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Τσέροβον -- Κλειδί
  2. Григорович, В. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи, Москва, 1877, стр.93.
  3. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 82-83.
  4. Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 155.
  5. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 250.
  6. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 176-177.
  7. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  8. Даскалов, Георги. „Българите в Егейска Македония, мит или реалност“, Македонски научен институт, София, 1996, стр. 487.
  9. Николов, Борис, Владимир Овчаров, „Спомени на Владимир Карамфилов за просветното дело и революционните борби в гр. Прилеп“, ИК "Звезди", София, 2005 г., стр. 103.
     Портал „Македония“         Портал „Македония