Петърско
|
Петърско Πέτρες |
|
|---|---|
  Петърско  Петърско |
|
| Страна |
 Гърция |
| Област | Западна Македония |
| Дем | Суровичево |
| Географска област | Малка Нидже |
| Надм. височина | 650 m |
| Население | 444 души (2001) |
Петърско (на гръцки: Πέτρες, П̀етрес, катаревуса: Πέτραι, П̀етре, до 1926 Πέτρεσκο, Петреско, катаревуса Πέτερσκον, Петерскон[1]) е село в Гърция, в дем Суровичево (Аминдео), област Западна Македония с 444 жители (2001).
Съдържание
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено на 25 километра югоизточно от град Лерин (Флорина) и на 5 километра северно от демовия център Суровичево (Аминдео) на западния бряг на Петърското езеро в подножието на планината Малка Нидже. Селото има континентален климат с много тежка зима и горещо лято.
История[редактиране | редактиране на кода]
Петрискос[редактиране | редактиране на кода]
Основна статия: 
На брега на западния бряг на езерото в местността Канало (Канали) са намирани останки от древни лодки и от селище от ранножелязната епоха.[2]
В планината Малка Нидже над селото има останки от антична крепост, част от отбранителния пояс на Македонската държава. Крепостта играе важна роля и през Средновековието. Според Васил Златарски това е крепостта на споменатия от Йоан Скилица град Петрискос (предаван на български и като Петриск), в който Йоан Владислав убива цар Гавраил Радомир и се качва на българския престол.[3]
Самият град е разположен на хълм на северозапад от Петърско на западния бряг на езерото в местността Градища (Γκραντίστα). Заема площ от 15 – 20 хектара и е ограден с каменна скала (бигор). Градът е локализиран през 1913 година, когато Николаос Пападакис публикува вградените църквата „Свети Николай“ антични надписи. В 1920 година гръцкият археолог Антониос Керамопулос прави проучвателни разкопки и установява наличието на останки от жилищни сгради. Най-ранните следи от живот са от късния халколит - ранната желязна епоха. Между III и I век пр. Хр. градът постига своя разцвет и е образец за градско селище от Горна Македония. В града има разкрити мощна стена, частни и обществени сгради в свободна градска система с улици широки 2,5 метра, обхващащи по-голямата част от оградения хълм. Градът е основан в III век пр. Хр. от македонския цар Антигон II Гонат (319 – 239 г. пр. Хр.). В I век пр. Хр. животът в града прекъсва, за да бъде продължен в римско време в равнината под хълма на мястоо на днешното селище. Градът се радва на разцвет благодарение на стратегическото си местоположение на Виа Егнация.[4]
Името на селото и в българския и в гръцкия си вариант е наследник на Петрискос.
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В османски данъчни регистри на християнското население от вилаета Филорине от 1626 - 1627 година селото е отбелязано под името Петърска с 124 джизие ханета (домакинства).[5]
В XIX век Петърско е смесено турско-българско село. В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Петерско като българско село.[6] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Петриско (Pétrisko), Мъгленска епархия, живеят 450 гърци.[7] В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Петърско е споменато два пъти - веднъж като село в Леринска каза (Pétarsko) със 75 домакинства и 200 жители мюсюлмани и 60 жители българи и втори път като село в каза Джумали (Pétrsko) със 110 домакинства и 32 жители мюсюлмани и 350 българи.[8] След 1874 година български свещеник в селото е Христо Шапкарев[9].
В 1889 година Стефан Веркович пише за Петърско:
| „ | Село Петриско, състоящо се от 30 мохамедански и 50 български къщи. Данъкът на мохамеданите е 3200 пиастри, а на християните - 7200 пиастри и отделно инание-аскерие 3860 пиастри. Главно занятие на жителите са земеделието и риболовството. Това село произвежда много вино и добър лук.[10] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Петърско има 400 жители българи, 550 жители турци и 36 жители цигани.[11] В началото на XX век по-голямата част от жителите на Петърско са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 312 българи екзархисти и 152 българи патриаршисти и в селото функционират българско и гръцко училище.[12]
По време на Балканската война 2 души от Петърско се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[13]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Част от българите и турците в Пътеле се изселват в България и в Османската империя. След Гръцко-турската война през 1924 година цялото турско население напуска Петърско и на негово място са заселени 147 души понтийски и източнотракийски гърци. В 1928 година селото е смесено местно-бежанско и има 32 бежански семейства със 151 души.[14] В 1926 година селото е прекръстено на Петре.[15]
След разгрома на Гърция от Германия през април 1941 година в селото е установена българска общинска власт. В общинския съвет влизат Методи Делов, Методи Шапкарев, Методи Стамков, Михаил Делов, Методи Димитров, Петро Чатлев, Коле Стойчев, Тодор Порчев, Ване Тянжиков, Благой Петров.[16]
Селото не пострадва значително по време на Гръцката гражданска война, но през 60-те години много от жителите на Петърско се изселват зад океана – в Америка, Канада, Австралия.
Съборът на селото е всяка година на 29 юни – Св. Св. Петър и Павел.
- Преброявания
- 1913 – 1024 жители
- 1920 – 851 жители
- 1928 – 712 жители
- 1940 – 797 жители
- 1951 – 789 жители
- 1961 – 806 жители
- 1971 – 588 жители
„Свети Николай“[редактиране | редактиране на кода]
Основната забележителност на Петърско е църквата „Свети Николай“, разположена в подножието на рида Курия. Строена през 1776 година от камък, като е използван материал от околните антични сгради. Църквата е трикорабна базилика с дървен покрив. В църквата са запазени част от оригиналните стенописи. Камбанарията е отделна кулообразна каменна постройка.
Църквата изпълнява ролята на енорийски храм на Петърско до 1972 година. След 1880 година в църквата се редуват български екзархийски и гръцки патриаршистки свещеник, но в 1895 година тя става изцяло патриаршистка. Обявена е заедно с камбанарията за защитен паметник в 1992 година.[17]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Петърско
Васил Боглев (? – 1935), български емигрантски деец, баща на Тодор Василев
Димитър Хаджикостадинов (Δημήτριος Χατζηκωνσταντίνου), гръцки андартски деец от трети клас[18]- Мане Хаджикостадинов (Εμμανουήλ Χατζηκωνσταντίνου), гръцки андартски деец от трети клас[18]
- Костадин Хаджикостадинов (Κωνσταντίνος Χατζηκωνσταντίνου), гръцки андартски деец от трети клас[18]
- Кръсто Лазаров (1876/1877 – ?), македоно-одрински опълченец, Продоволствен транспорт на МОО, Огнестрелен парк на МОО[19]
- Тодор Василев, български емигрантски деец от МПО
- Христо Ташев (1880 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 10 прилепска дружина[20]
- Починали в Петърско
- Гавраил Радомир, български цар от 1014 до 1015 година
- Георги Ив. Писев, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[21]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
((el)) Официален сайт на дем Суровичево
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Πέτερσκον -- Πέτρες
- ↑ Δήμος Αμυνταίου. Δημοτικό Διαμερίσμα Πετρών
- ↑ Васил Златарски. „История на Първото българско Царство. II. От славянизацията на държавата до падането на Първото царство (852 – 1018)“, стр. 712.
- ↑ Ελληνιστική Πόλη Πετρών. // www.amyntaio.gr. Посетен на 14 юни 2015.
- ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 333.
- ↑ Григорович, В. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи, Москва, 1877, стр.92.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 51.
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.82-83 и 98-99.
- ↑ Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.710.
- ↑ Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 153.
- ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр.250.
- ↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 176-177.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 870.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
- ↑ Даскалов, Георги. „Българите в Егейска Македония, мит или реалност“, Македонски научен институт, София, 1996, стр. 490.
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ36/13001/336/21-5-1992 - ΦΕΚ 383/Β/11-6-1992. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 14 юни 2015.
- ↑ а б в Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 173. (на гръцки)
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 403.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 698.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 199, л. 66
| |||||||||||||||||||||||||||||
Портал „
