Петърско
|
Петърско Πέτρες |
|
|---|---|
  Петърско  Петърско |
|
| Страна |
 Гърция |
| Област | Западна Македония |
| Дем | Суровичево |
| Географска област | Малка Нидже |
| Надм. височина | 650 m |
| Население | 444 души (2001) |
Пѐтърско (на гръцки: Πέτρες, П̀етрес, катаревуса: Πέτραι, П̀етре, до 1926 Πέτρεσκο, Петреско, катаревуса Πέτερσκον, Петерскон[1]) е село в Гърция, в дем Суровичево (Аминдео), област Западна Македония с 444 жители (2001).
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено на 25 километра югоизточно от град Лерин (Флорина) и на 5 километра северно от демовия център Суровичево (Аминдео) на западния бряг на Петърското езеро в подножието на планината Малка Нидже. Селото има континентален климат с много тежка зима и горещо лято.
История[редактиране | редактиране на кода]
Петриск[редактиране | редактиране на кода]
Основна статия: 
На брега на западния бряг на езерото в местността Канало (Канали) са намерени останки от древни лодки и от селище от ранножелязната епоха.[2]
В планината Малка Нидже над селото има останки от антична крепост, част от отбранителния пояс на Македонската държава. Крепостта играе важна роля и през Средновековието. Според Васил Златарски това е крепостта на споменатия от Йоан Скилица град Петрискос (предаван на български и като Петриск), в който Йоан Владислав убива цар Гавраил Радомир и се качва на българския престол.[3]
Самият град е разположен на хълм на северозапад от Петърско на западния бряг на езерото в местността Градища (Γκραντίστα). Градът се радва на разцвет благодарение на стратегическото си местоположение на Виа Егнация.[4]
В 1984 година Градища е обявен за паметник на културата.[5]
Името на селото и в българския и в гръцкия си вариант е наследник на Петрискос.
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В османски данъчни регистри на християнското население от вилаета Филорине от 1626 - 1627 година селото е отбелязано под името Петърска със 124 джизие ханета (домакинства).[6]
В XIX век Петърско е смесено турско-българско село. В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Петерско като българско село.[7] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Петриско (Pétrisko), Мъгленска епархия, живеят 450 гърци.[8] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Петърско е споменато два пъти - веднъж като село в Леринска каза (Pétarsko) със 75 домакинства и 200 жители мюсюлмани и 60 жители българи и втори път като село в каза Джумали (Pétrsko) със 110 домакинства и 32 жители мюсюлмани и 350 българи.[9] След 1874 година български свещеник в селото е Христо Шапкарев[10].
В 1889 година Стефан Веркович пише за Петърско:
| „ | Село Петриско, състоящо се от 30 мохамедански и 50 български къщи. Данъкът на мохамеданите е 3200 пиастри, а на християните - 7200 пиастри и отделно инание-аскерие 3860 пиастри. Главно занятие на жителите са земеделието и риболовството. Това село произвежда много вино и добър лук.[11] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Петърско има 400 жители българи, 550 жители турци и 36 жители цигани.[12] В началото на XX век по-голямата част от жителите на Петърско са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 312 българи екзархисти и 152 българи патриаршисти и в селото функционират българско и гръцко училище.[13]
По време на Балканската война 2 души от Петърско се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[14]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Част от българите и турците в Пътеле се изселват в България и в Османската империя. След Гръцко-турската война през 1924 година цялото турско население напуска Петърско и на негово място са заселени 147 души понтийски и източнотракийски гърци. В 1928 година селото е смесено местно-бежанско и има 32 бежански семейства със 151 души.[15] В 1926 година селото е прекръстено на Петре.[16]
След разгрома на Гърция от Германия през април 1941 година в селото е установена българска общинска власт. В общинския съвет влизат Методи Делов, Методи Шапкарев, Методи Стамков, Михаил Делов, Методи Димитров, Петро Чатлев, Коле Стойчев, Тодор Порчев, Ване Тянжиков, Благой Петров.[17]
Селото не пострадва значително по време на Гръцката гражданска война, но през 60-те години много от жителите на Петърско се изселват зад океана – в Америка, Канада, Австралия.
Съборът на селото е всяка година на 29 юни – Св. св. Петър и Павел.
- Преброявания
- 1913 – 1024 жители
- 1920 – 851 жители
- 1928 – 712 жители
- 1940 – 797 жители
- 1951 – 789 жители
- 1961 – 806 жители
- 1971 – 588 жители
„Свети Николай“[редактиране | редактиране на кода]
Основната забележителност на Петърско е църквата „Свети Николай“, разположена в подножието на рида Курия. Строена през 1776 година от камък, като е използван материал от околните антични сгради. Църквата е трикорабна базилика с дървен покрив. В църквата са запазени част от оригиналните стенописи. Камбанарията е отделна кулообразна каменна постройка.
Църквата изпълнява ролята на енорийски храм на Петърско до 1972 година. След 1880 година в църквата се редуват български екзархийски и гръцки патриаршистки свещеник, но в 1895 година тя става изцяло патриаршистка. Обявена е заедно с камбанарията за защитен паметник в 1992 година.[18]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Петърско
Васил Ванев Боглев (1873 – 1935), български емигрантски деец, баща на Тодор Василев
Димитър Хаджикостадинов Попов (1866-1907) (Δημήτριος Χατζηκωνσταντίνου Παπαμάνος), гръцки андартски деец от трети клас[19]- Мане Хаджикостадинов Попов (1857-1945) (Εμμανουήλ Χατζηκωνσταντίνου Παπαμάνος), гръцки андартски деец от трети клас[19]
- Хаджи-Костадин Попов (1834-1907) (Χατζηκωνσταντίνος Παπαμάνος / Κωνσταντίνος Χατζηκωνσταντίνου), гръцки андартски деец от трети клас[19]
- Кръсто Лазаров Шезов (1876/1877 – ?), македоно-одрински опълченец, Продоволствен транспорт на МОО, Огнестрелен парк на МОО[20]
- Тодор Василев Боглев (1895-1976), български емигрантски деец от МПО
- Христо Ташев Лалев (1880 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 10 прилепска дружина[21]
- Български общински съвет в Петърско в 1941 година
- Методи Делов
- Методи Шапкарев
- Методи Стамков
- Михаил Делов
- Методи Димитров
- Петро Чатлев
- Коле Стойчев
- Тодор Порчев
- Ване Тянжиков
- Благой Петров[22]
- Починали в Петърско
- Гавраил Радомир, български цар от 1014 до 1015 година
- Георги Ив. Писев, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[23]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
((el)) Официален сайт на дем Суровичево
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Πέτερσκον -- Πέτρες
- ↑ Δήμος Αμυνταίου. Δημοτικό Διαμερίσμα Πετρών
- ↑ Васил Златарски. „История на Първото българско Царство. II. От славянизацията на държавата до падането на Първото царство (852 – 1018)“, стр. 712.
- ↑ Ελληνιστική Πόλη Πετρών. // www.amyntaio.gr. Посетен на 14 юни 2015.
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΕ/ΑΡΧ/Α1/Φ17/32328/1099/19-6-1984 - ΦΕΚ 473/Β/16-7-1984. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 20 юли 2020 г.
- ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 333.
- ↑ Григорович, В. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи, Москва, 1877, стр.92.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 51.
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.82-83 и 98-99.
- ↑ Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.710.
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 153. (на руски)
- ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр.250.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 176-177. (на френски)
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 870.
- ↑ „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, archived from the original on 2012-06-30, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 2012-06-30
- ↑ „Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971“, archived from the original on 2012-06-30, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен 2012-06-30
- ↑ Даскалов, Георги. „Българите в Егейска Македония, мит или реалност“, Македонски научен институт, София, 1996, стр. 490.
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ36/13001/336/21-5-1992 - ΦΕΚ 383/Β/11-6-1992. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 14 юни 2015.
- ↑ а б в Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 173. (на гръцки)
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 403.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 698.
- ↑ Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, мит или реалност. София, Македонски научен институт, 1996. с. 490.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 199, л. 66
| |||||||||||||||||||||||||||||
Портал „