Петърско

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Петърско
Πέτρες
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Суровичево
Географска област Малка Нидже
Надм. височина 650 m
Население 444 души (2001)

Петърско (на гръцки: Πέτρες, П̀етрес, катаревуса: Πέτραι, П̀етре, до 1926 Πέτρεσκο, Петреско, катаревуса Πέτερσκον, Петерскон[1]) е село в Гърция, в дем Суровичево (Аминдео), област Западна Македония с 444 жители (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 25 километра югоизточно от град Лерин (Флорина) и на 5 километра северно от демовия център Суровичево (Аминдео) на западния бряг на Петърското езеро в подножието на планината Малка Нидже. Селото има континентален климат с много тежка зима и горещо лято.

История[редактиране | редактиране на кода]

Петрискос[редактиране | редактиране на кода]

Находки от елинистическо време край Петърско и Пътеле. Археологически и византийски музей в Лерин

На брега на западния бряг на езерото в местността Канало (Канали) са намирани останки от древни лодки и от селище от ранножелязната епоха.[2]

В планината Малка Нидже над селото има останки от антична крепост, част от отбранителния пояс на Македонската държава. Крепостта играе важна роля и през Средновековието. Според Васил Златарски това е крепостта на споменатия от Йоан Скилица град Петрискос (предаван на български и като Петриск), в който Йоан Владислав убива цар Гавраил Радомир и се качва на българския престол.[3]

Римска надгробна стела от II век, открита в Петърско. Археологически и византийски музей в Лерин

Самият град е разположен на хълм на северозапад от Петърско на западния бряг на езерото в местността Градища (Γκραντίστα). Заема площ от 15 – 20 хектара и е ограден с каменна скала (бигор). Градът е локализиран през 1913 година, когато Николаос Пападакис публикува вградените църквата „Свети Николай“ антични надписи. В 1920 година гръцкият археолог Антониос Керамопулос прави проучвателни разкопки и установява наличието на останки от жилищни сгради. Най-ранните следи от живот са от късния халколит - ранната желязна епоха. Между III и I век пр. Хр. градът постига своя разцвет и е образец за градско селище от Горна Македония. В града има разкрити мощна стена, частни и обществени сгради в свободна градска система с улици широки 2,5 метра, обхващащи по-голямата част от оградения хълм. Градът е основан в III век пр. Хр. от македонския цар Антигон II Гонат (319 – 239 г. пр. Хр.). В I век пр. Хр. животът в града прекъсва, за да бъде продължен в римско време в равнината под хълма на мястоо на днешното селище. Градът се радва на разцвет благодарение на стратегическото си местоположение на Виа Егнация.[4]

Името на селото и в българския и в гръцкия си вариант е наследник на Петрискос.

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В османски данъчни регистри на християнското население от вилаета Филорине от 1626 - 1627 година селото е отбелязано под името Петърска с 124 джизие ханета (домакинства).[5]

В XIX век Петърско е смесено турско-българско село. В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской ТурцииПетерско като българско село.[6] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Петриско (Pétrisko), Мъгленска епархия, живеят 450 гърци.[7] В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Петърско е споменато два пъти - веднъж като село в Леринска каза (Pétarsko) със 75 домакинства и 200 жители мюсюлмани и 60 жители българи и втори път като село в каза Джумали (Pétrsko) със 110 домакинства и 32 жители мюсюлмани и 350 българи.[8] След 1874 година български свещеник в селото е Христо Шапкарев[9].

В 1889 година Стефан Веркович пише за Петърско:

Село Петриско, състоящо се от 30 мохамедански и 50 български къщи. Данъкът на мохамеданите е 3200 пиастри, а на християните - 7200 пиастри и отделно инание-аскерие 3860 пиастри. Главно занятие на жителите са земеделието и риболовството. Това село произвежда много вино и добър лук.[10]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Петърско има 400 жители българи, 550 жители турци и 36 жители цигани.[11] В началото на XX век по-голямата част от жителите на Петърско са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 312 българи екзархисти и 152 българи патриаршисти и в селото функционират българско и гръцко училище.[12]

По време на Балканската война 2 души от Петърско се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[13]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Част от българите и турците в Пътеле се изселват в България и в Османската империя. След Гръцко-турската война през 1924 година цялото турско население напуска Петърско и на негово място са заселени 147 души понтийски и източнотракийски гърци. В 1928 година селото е смесено местно-бежанско и има 32 бежански семейства със 151 души.[14] В 1926 година селото е прекръстено на Петре.[15]

След разгрома на Гърция от Германия през април 1941 година в селото е установена българска общинска власт. В общинския съвет влизат Методи Делов, Методи Шапкарев, Методи Стамков, Михаил Делов, Методи Димитров, Петро Чатлев, Коле Стойчев, Тодор Порчев, Ване Тянжиков, Благой Петров.[16]

Селото не пострадва значително по време на Гръцката гражданска война, но през 60-те години много от жителите на Петърско се изселват зад океана – в Америка, Канада, Австралия.

Съборът на селото е всяка година на 29 юни – Св. Св. Петър и Павел.

Преброявания
  • 1913 – 1024 жители
  • 1920 – 851 жители
  • 1928 – 712 жители
  • 1940 – 797 жители
  • 1951 – 789 жители
  • 1961 – 806 жители
  • 1971 – 588 жители

„Свети Николай“[редактиране | редактиране на кода]

Детайл от иконостаса на „Свети Николай

Основната забележителност на Петърско е църквата „Свети Николай“, разположена в подножието на рида Курия. Строена през 1776 година от камък, като е използван материал от околните антични сгради. Църквата е трикорабна базилика с дървен покрив. В църквата са запазени част от оригиналните стенописи. Камбанарията е отделна кулообразна каменна постройка.

Църквата изпълнява ролята на енорийски храм на Петърско до 1972 година. След 1880 година в църквата се редуват български екзархийски и гръцки патриаршистки свещеник, но в 1895 година тя става изцяло патриаршистка. Обявена е заедно с камбанарията за защитен паметник в 1992 година.[17]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Петърско
  • Flag of Bulgaria.svg Васил Боглев (? – 1935), български емигрантски деец, баща на Тодор Василев
  • Flag of Greece.svg Димитър Хаджикостадинов (Δημήτριος Χατζηκωνσταντίνου), гръцки андартски деец от трети клас[18]
  • Flag of Greece.svg Мане Хаджикостадинов (Εμμανουήλ Χατζηκωνσταντίνου), гръцки андартски деец от трети клас[18]
  • Flag of Greece.svg Костадин Хаджикостадинов (Κωνσταντίνος Χατζηκωνσταντίνου), гръцки андартски деец от трети клас[18]
  • Flag of Bulgaria.svg Кръсто Лазаров (1876/1877 – ?), македоно-одрински опълченец, Продоволствен транспорт на МОО, Огнестрелен парк на МОО[19]
  • Flag of Bulgaria.svg Тодор Василев, български емигрантски деец от МПО
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Ташев (1880 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 10 прилепска дружина[20]
Починали в Петърско
  • Flag of Bulgaria.svg Гавраил Радомир, български цар от 1014 до 1015 година
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Ив. Писев, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[21]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

((el)) Официален сайт на дем Суровичево

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Πέτερσκον -- Πέτρες
  2. Δήμος Αμυνταίου. Δημοτικό Διαμερίσμα Πετρών
  3. Васил Златарски. „История на Първото българско Царство. II. От славянизацията на държавата до падането на Първото царство (852 – 1018)“, стр. 712.
  4. Ελληνιστική Πόλη Πετρών. // www.amyntaio.gr. Посетен на 14 юни 2015.
  5. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 333.
  6. Григорович, В. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи, Москва, 1877, стр.92.
  7. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 51.
  8. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.82-83 и 98-99.
  9. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.710.
  10. Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 153.
  11. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр.250.
  12. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 176-177.
  13. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 870.
  14. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  15. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  16. Даскалов, Георги. „Българите в Егейска Македония, мит или реалност“, Македонски научен институт, София, 1996, стр. 490.
  17. ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ36/13001/336/21-5-1992 - ΦΕΚ 383/Β/11-6-1992. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 14 юни 2015.
  18. а б в Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 173. (на гръцки)
  19. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 403.
  20. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 698.
  21. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 199, л. 66
     Портал „Македония“         Портал „Македония