Спиро Преспанчето
| Спиро Преспанчето Σπύρος Παρασκευαΐδης | |
| революционер | |
 Паметник на Спиро Преспанчето до църквата „Света Петка“ в Ръмби | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Спиро Преспанчето в Общомедия | |
Спиридон (Спиро) Петров[1] Параскевин, наричан Преспанчето (на гръцки: Σπύρος Παρασκευαΐδης, Спирос Параскеваидис), е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Според гръцката историография е гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония от началото на XX век.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Спиро Параскевин е роден в преспанското село Ръмби, тогава в Османската империя. През 1897 година се присъединява към харамийската чета на Коте Христов и става негов помощник. Четата се състои още от Лазар Чолаков и Насо Йорлев от Апоскеп, Нако от Шестеово, Лечо Настев от Церово и Васил Бекяров от Желево. Спиро Параскевин участва в елиминирането на турчина Тахир, албанеца Нури бей от Турие през 1898 година, бейовете Целио и Шабан Чауш край Буф през 1899 година и Кашми ага през 1900 година.[2] Коте Христов и Спиро Параскевин правят опит да се свържат с костурския митрополит Филарет Вафидис, но той отказва.[3]
Между 1899 – май 1900 година четата на Коте Христов е част от ВМОРО, но след пристигането на Марко Лерински в района се отцепва.
Четата на Коте Христов е изпратена към България през октомври 1900 година, но между Баница и Горничево е направен опит да бъде елиминирана.[4] С Коте Христов са още Спиро Параскевин, Сотир Вельов от Крапешино,[5] Иванчо и Георги Геков от Белица. Четата им прави неуспешен опит да се свърже и с новия костурски митрополит Анастасий и същевременно продължава да обикаля областта.[6]
През юли 1901 година Спиро Параскевин и Георги Геков убиват сина на Джамал бей от Корча край Турие. В резултат османските власти арестуват 16 души от селата Кономлади, Брезница и Бесвина. Заради това влизат в конфликт с Коте Христов и се присъединяват към четата на Атанас Петров от ВМОРО. Посрещнати са първо в Смърдеш[7]. Според гръцки източници Васил Чекаларов им издава нови смъртни присъди и те се завръщат в четата на Коте Христов.[8] Всъщност, прекарват известно време в четата на Васил Чекаларов през юни 1901 година[9].
След това водят няколко сражения срещу четите на ВМОРО до юни 1902 година.[10][11]
През 1903 година Коте Христов се примирява с ръководството на ВМОРО, а четата му е помилвана от Лазар Поптрайков и Гоце Делчев и се включва в подготовката на Илинденско-преображенското въстание. Към 7 април 1903 година Спиро Параскевин е болен и се намира в четата на Васил Чекаларов[12]. Първо защитават прохода Бигла, заедно с четата на Ангел Андреев превземат Пъпли, но се изтеглят в Герман. На 25 юли 1903 четата на Коте Христов води сражение край Щърково,[13] където Спиро Параскевин е убит.[14]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 128.
- ↑ Βακαλόπουλος, Κωνσταντίνος Α. Εθνοτική διαπάλη στη Μακεδονία 1894-1904. Θεσσαλονίκη, 1999. ISBN 9789606741463. σ. 297 - 299. (на гръцки)
- ↑ Βακαλόπουλος, Κωνσταντίνος Α. Εθνοτική διαπάλη στη Μακεδονία 1894-1904. Θεσσαλονίκη, 1999. ISBN 9789606741463. σ. 302. (на гръцки)
- ↑ Спомени на Пандо Кляшев
- ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 166. (на гръцки)
- ↑ Βακαλόπουλος, Κωνσταντίνος Α. Εθνοτική διαπάλη στη Μακεδονία 1894-1904. Θεσσαλονίκη, 1999. ISBN 9789606741463. σ. 301 - 302. (на гръцки)
- ↑ Спомени на Пандо Кляшев
- ↑ Βακαλόπουλος, Κωνσταντίνος Α. Εθνοτική διαπάλη στη Μακεδονία 1894-1904. Θεσσαλονίκη, 1999. ISBN 9789606741463. σ. 306. (на гръцки)
- ↑ Васил Чекаларов, Дневник – 1903 г., ИК „Синева“ София, 2001, стр.19 – 21.
- ↑ Βακαλόπουλος, Κωνσταντίνος Α. Εθνοτική διαπάλη στη Μακεδονία 1894-1904. Θεσσαλονίκη, 1999. ISBN 9789606741463. σ. 312 - 313, 328. (на гръцки)
- ↑ Κωνσταντίνος Αποστόλου Βακαλόπουλος, Εθνοτική Διαπάλη στη Μακεδονία (1894 – 1904), Η Μακεδονία στις παραμονές του Μακεδονικού Αγώνα, Ηρόδοτος, Θεσσαλονίκη, 1999, σσ. 313 – 315
- ↑ Васил Чекаларов, Дневник – 1903 г., ИК „Синева“ София, 2001, стр.215 – 216.
- ↑ Спомени на Ангел Андреев записани от Любомир Милетич – македонски литературен език
- ↑ Βακαλόπουλος, Κωνσταντίνος Α. Εθνοτική διαπάλη στη Μακεδονία 1894-1904. Θεσσαλονίκη, 1999. ISBN 9789606741463. σ. 321 - 322. (на гръцки)
