Спиро Преспанчето

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Спиро Преспанчето
Σπύρος Παρασκευαΐδης
революционер
Паметник на Спиро Преспанчето до църквата „Света Петка“ в Ръмби
Паметник на Спиро Преспанчето до църквата „Света Петка“ в Ръмби

Роден
Починал
Спиро Преспанчето в Общомедия

Спиридон (Спиро) Параскевин или Преспанчето (на гръцки: Σπύρος Παρασκευαΐδης, Спирос Параскеваидис) е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Според гръцката историография е гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония от началото на XX век.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Спиро Параскевин е роден в преспанското село Ръмби, тогава в Османската империя. През 1897 година се присъединява към харамийската чета на Коте Христов и става негов помощник. Четата се състои още от Лазар Чолаков и Насо Йорлев от Апоскеп, Нако от Шестеово, Лечо Настев от Церово и Васил Бекяров от Желево. Спиро Параскевин участва в елиминирането на турчина Тахир, албанеца Нури бей от Турие през 1898 година, бейовете Целио и Шабан Чауш край Буф през 1899 година и Кашми ага през 1900 година[1]. Коте Христов и Спиро Параскевин правят опит да се свържат с костурския митрополит Филарет Вафидис, но той отказва[2].

Военен паметник в Ръмби с името на Спиро Преспанчето

Между 1899 – май 1900 година четата на Коте Христов е част от ВМОРО, но след пристигането на Марко Лерински в района се отцепва.

Четата на Коте Христов е изпратена към България през октомври 1900 година, но между Баница и Горничево е направен опит да бъде елиминирана.[3] С Коте Христов са още Спиро Параскевин, Сотир Вельов от Крапешино,[4] Иванчо и Георги Геков от Белица. Четата им прави неуспешен опит да се свърже и с новия костурски митрополит Атанасиос Капуралис и същевременно продължава да обикаля областта.[5]

През юли 1901 година Спирос Параскевин и Георги Геков убиват сина на Джамал бей от Корча край Турие. В резултат османските власти арестуват 16 души от селата Кономлади, Брезница и Бесвина. Заради това влизат в конфликт с Коте Христов и се присъединяват към четата на Атанас Петров от ВМОРО. Посрещнати са първо в Смърдеш[6]. Според гръцки източници Васил Чекаларов им издава нови смъртни присъди и те се завръщат в четата на Коте Христов[7]. Всъщност, прекарват известно време в четата на Васил Чекаларов през юни 1901 година[8].

След това водят няколко сражения срещу четите на ВМОРО до юни 1902 година[9][10].

През 1903 година Коте Христов се примирява с ръководството на ВМОРО, а четата му е помилвана от Лазар Поптрайков и Гоце Делчев и се включва в подготовката на Илинденско-преображенското въстание. Към 7 април 1903 година Спиро Параскевин е болен и се намира в четата на Васил Чекаларов[11]. Първо защитават прохода Бигла, заедно с четата на Ангел Андреев превземат Пъпли, но се изтеглят в Герман. На 25 юли 1903 четата на Коте Христов води сражение край Щърково[12], където Спиро Параскевин губи живота си[13].

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Κωνσταντίνος Αποστόλου Βακαλόπουλος, Εθνοτική Διαπάλη στη Μακεδονία (1894 – 1904), Η Μακεδονία στις παραμονές του Μακεδονικού Αγώνα, Ηρόδοτος, Θεσσαλονίκη, 1999, σσ. 297 – 299
  2. Κωνσταντίνος Αποστόλου Βακαλόπουλος, Εθνοτική Διαπάλη στη Μακεδονία (1894 – 1904), Η Μακεδονία στις παραμονές του Μακεδονικού Αγώνα, Ηρόδοτος, Θεσσαλονίκη, 1999, σελ. 302
  3. Спомени на Пандо Кляшев
  4. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 166. (на гръцки)
  5. Κωνσταντίνος Αποστόλου Βακαλόπουλος, Εθνοτική Διαπάλη στη Μακεδονία (1894 – 1904), Η Μακεδονία στις παραμονές του Μακεδονικού Αγώνα, Ηρόδοτος, Θεσσαλονίκη, 1999, σσ. 301, 302
  6. Спомени на Пандо Кляшев
  7. Κωνσταντίνος Αποστόλου Βακαλόπουλος, Εθνοτική Διαπάλη στη Μακεδονία (1894 – 1904), Η Μακεδονία στις παραμονές του Μακεδονικού Αγώνα, Ηρόδοτος, Θεσσαλονίκη, 1999, σελ. 306
  8. Васил Чекаларов, Дневник – 1903 г., ИК „Синева“ София, 2001, стр.19 – 21.
  9. Κωνσταντίνος Αποστόλου Βακαλόπουλος, Εθνοτική Διαπάλη στη Μακεδονία (1894 – 1904), Η Μακεδονία στις παραμονές του Μακεδονικού Αγώνα, Ηρόδοτος, Θεσσαλονίκη, 1999, σσ. 312 – 313, 328
  10. Κωνσταντίνος Αποστόλου Βακαλόπουλος, Εθνοτική Διαπάλη στη Μακεδονία (1894 – 1904), Η Μακεδονία στις παραμονές του Μακεδονικού Αγώνα, Ηρόδοτος, Θεσσαλονίκη, 1999, σσ. 313 – 315
  11. Васил Чекаларов, Дневник – 1903 г., ИК „Синева“ София, 2001, стр.215 – 216.
  12. Спомени на Ангел Андреев записани от Любомир Милетич – македонски литературен език
  13. Κωνσταντίνος Αποστόλου Βακαλόπουλος, Εθνοτική Διαπάλη στη Μακεδονία (1894 – 1904), Η Μακεδονία στις παραμονές του Μακεδονικού Αγώνα, Ηρόδοτος, Θεσσαλονίκη, 1999, σσ. 321, 322
     Портал „Македония“         Портал „Македония