Дачо Георгиев
| Дачо Георгиев | |
| български военен и революционер | |
| Роден |
1867 г.
|
|---|---|
| Починал | 1947 г.
|
Дачо (Дако) Георгиев е български военен и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Дачо Георгиев е роден в разградското село Арнауткьой, тогава в Османската империя. Получава основно образование и служи като подофицер в Пети пехотен дунавски полк на българската армия. Борис Сарафов го привлича към революционното движение в Македония и Тракия.
Дачо Георгиев, като командир на 4-ти взвод от четата на Борис Сарафов, навлиза в Македония на 24 януари 1903 година през Кюстендил. При село Владимирово водят сражение с аскер, като четата дава 8 убити. На 20 февруари при леринското село Брод четата се среща с тази на подпоручик Георги Папанчев, като Дачо Георгиев се присъединява към неговата чета. Четата води големи сражения с турците на 27 февруари при село Спанци, на 7 март на връх Жълт камък над Баница, в което Дачо Георгиев се отличава, и на 27 март при Върбени.
На 17 април Георги Папанчев напуска четата, за да присъства на Смилевския конгрес, и оставя за ръководители Дачо Георгиев и Георги Чакаров. След смъртта на Георги Папанчев през юни 1903 година Дачо Георгиев е определен за войвода на зеленичката чета и действа в Леринско.[1] По време на Илинденско-Преображенското въстание с четата си взривява моста край Секулево и релсите по линията Битоля – Солун[2], води сражения до края на септември и след това се изтегля към България с четата на Борис Сарафов.
От началото на 1904 година Дачо Георгиев пише спомените си и се връща на действителна военна служба.[3][4]
Умира в родното си село през 1947 година.[5]
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 89.
- ↑ Спомени на Георги Попхристов www.promacedonia.org
- ↑ Биография на сайта на ВМРО-БНД[неработеща препратка]
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 31.
- ↑ Дако Георгиев от Пороище – войводата от Илинденското въстание.
