Пороище

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Пороище
Общи данни
Население 365 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 23,773 km²
Надм. височина 262 m
Пощ. код 7218
Тел. код 084
МПС код РР
ЕКАТТЕ 59416
Администрация
Държава България
Област Разград
Община
   - кмет
Разград
Валентин Василев
(ГЕРБ)

Поро̀ище е село в Североизточна България. То се намира в община Разград, област Разград.

География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение – югоизточно от гр. Разград, на 7 км. Разположено изцяло върху хълмист терен, наподобяващ повече планински отколкото равнинен. През селото минават 2 малки рекички водещи началото си – едната западно от селото на 2 км и наречена „Св. Марина“, а другата от южна посока – „Хаджи Ивановата чешма“. Двете рекички се обединяват в края на селото, след което на 4 км. в северна посока се вливат в река Бели Лом.

История[редактиране | редактиране на кода]

Селото е основано от преселили се там православни албанци.[1] За пръв път Пороище се споменава в средата на 16 в. в един подробен регистър на мюлкове и вакъфи (датиран между 1544 и 1555 г.). В селището тогава са били регистрирани като данъкоплатци 42 домакинства и 7 неженени мъже (около 210 жители). Имената на записаните са най-често източноправославни, но се срещат и типично албански. В дневника на патриарх Доситей са отбелязани посещения в през септември 1664 г., януари 1670 г., на 4юли 1678 г., 27 април 1687 г. и март 1698 г. Тук Доситей най-често се отбивал най-посещавани от Йерусалимския патриарх, са Русе, Пороище (Алванитохори) Разград. Останките от римско време подсказват за съществуването на селище по тези земи още преди Христа. По време на османската власт селото се е наричало Долно Арбанаси. Англичанинът Джон Джексън минава през Пороище в 1797 г. Той отбелязва, че Арнауткьой (Arnootka) бил"голям град", разположен в долина на един час път от Разград. В него е имало множество занаятчийски работилници. През цялата си история на съществуването си, Пороище се е запазило с компактно православно население. В селото е имало четири църкви („Св. Димитър“, „Св. Богородица“, „Св. Никола“, „Св. Атанас“). Съществували са дванадесет кланици.

По време на една от Руско-турските войни (1806 -1812 г.) в района на Разград през май 1810 г. избухнало въстание на българското население. Първото въстанало село е Пороище, последвано от още няколко села от Разградско и самият град, в който били разбити складовете с оръжие и районът бил завзет от руските войски без бой. След оттегляне на руската войска селото е опожарено.

В 1827 г. англичанинът Робърт Уолш преминал през Пороище (Arnaut Kui) и оставил едно доста интересно описание в своята книга –...научих, че в селото имали училище, църква и свещеник. Преди няколко години Арнауткьой е бил голям град, състоящ се от две хиляди къщи..``

Поради факта, че е било изцяло българско и то с население близко до това на Разград именно там е основан революционен комитет от съратника на Левски – Ангел Кънчев. Къщата, където е основан революционния комитет е запазена и до днес като музей. Същата се посещава всяка година от учениците от разградските училища, организирайки поход до селото в памет на Великия революционер Васил Левски и неговите съратници.

Селото дава жертви във всички войни, в които участва България след освобождението си от османска власт. Паметник на загиналите в Балканската и Първата световна война има в двора на бившето основно училище „Хр. Смирненски“. В чест на загиналите антифашисти има паметни плочи в къщите където те са живели, паметник в центъра на селото и мемориална чешма.

След 9 септември 1944 г. Пороище е квартал на Разград, а после отново е село.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението според преброяванията през годините:[2][3]

Година на
преброяване
Численост Графично представяне
1934 1 828
1946 1 639
1956 1 385
1965 1 245
1975 -
1985 -
1992 654
2001 568
2011 367

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[4]

Численост Дял (в %)
Общо 367 100.00
Българи 355 96.73
Турци 0 0.00
Цигани
Други
Не се самоопределят
Не отговорили 8 2.17

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Християнска (източно православна)

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • читалище с голяма библиотека и театрален салон.
  • в миналото е имало две основни училища. съществувало е и средно училище по шивачество Професионална Гимназия по Облекло „Станка Николица Спасо-Еленина“
  • В селото е запазена една от най-старите християнски църкви в този регион, строена през турско и вкопана на няколко метра под земята /за да не привлича вниманието на тогавашната управа/. Сьщата е реставрирана.
  • Комитетската къща – Къща музей, в която Ангел Кънчев е основал революционен комитет
  • Пещерата „Света Марина“, намираща се на около 2 км северозападно от селото. От нея извира поточе, което преминава през селото и се влива в Бели Лом. Установено е, че през нея тече подземна река. Чрез оцветяване с червена безвредна боя се е видяло, че водата излиза в района на бензиностанция „Шел“, на изхода на гр. Разград.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Провежда се традиционен летен сбор на празника Св. Марина на 30 юли.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Пороище

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България