Пороище

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Пороище
Общи данни
Население427 души[1] (15 септември 2022 г.)
18 души/km²
Землище23,773 km²
Надм. височина262 m
Пощ. код7218
Тел. код084
МПС кодРР
ЕКАТТЕ59416
Администрация
ДържаваБългария
ОбластРазград
Община
   кмет
Разград
Денчо Бояджиев
(БСП)

Поро̀ище е село в Североизточна България. То се намира в община Разград, област Разград.

География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение – югоизточно от гр. Разград, на 7 км. Разположено изцяло върху хълмист терен, наподобяващ повече планински отколкото равнинен. През селото минават 2 малки рекички водещи началото си – едната западно от селото на 2 км и наречена „Св. Марина“, а другата от южна посока – „Хаджи Ивановата чешма“. Двете рекички се обединяват в края на селото, след което на 4 км. в северна посока се вливат в река Бели Лом.

История[редактиране | редактиране на кода]

Останките от римско време подсказват за съществуването на селище по тези земи още преди Христа.

Селото е основано от преселили се там православни албанци.[2] По време на османската власт селото се е наричало Долно Арбанаси. За пръв път Пороище се споменава в средата на 16 в. в един подробен регистър на мюлкове и вакъфи (датиран между 1544 и 1555 г.). В селището тогава са били регистрирани като данъкоплатци 42 домакинства и 7 неженени мъже (около 210 жители). Имената на записаните са най-често източноправославни, но се срещат и типично албански. В дневника на патриарх Доситей са отбелязани посещения в през септември 1664 г., януари 1670 г., на 4юли 1678 г., 27 април 1687 г. и март 1698 г. Тук Доситей най-често се отбивал най-посещавани от Йерусалимския патриарх, са Русе, Пороище (Алванитохори) Разград.

За селото свидетелства английския духовник Едмънд Чишъл, който преминава тук на 16 април 1702 г. по време на своето пътешествие през Османската империя. Пътешественикът посочва, че местното население е от гръцко причастие, въпреки че името на селото предполага техния албански произход.[3] Англичанинът Джон Джексън също минава през селището в 1797 г. Той отбелязва, че Арнауткьой (Arnootka) е „голям град“, разположен в долина на един час път от Разград. В него е имало множество занаятчийски работилници. През цялата си история на съществуването си, Пороище се е запазило с компактно православно население. В селото е имало четири църкви („Св. Димитър“, „Св. Богородица“, „Св. Никола“, „Св. Атанас“). Съществували са дванадесет кланици.

По време на една от Руско-турските войни (1806 -1812 г.) в района на Разград през май 1810 г. избухнало въстание на българското население. Първото въстанало село е Пороище, последвано от още няколко села от Разградско и самият град, в който били разбити складовете с оръжие и районът бил завзет от руските войски без бой. След оттегляне на руската войска селото е опожарено.

В 1827 г. англичанинът Робърт Уолш преминал през Пороище (Arnaut Kui) и оставил едно доста интересно описание в своята книга –...научих, че в селото имали училище, църква и свещеник. Преди няколко години Арнауткьой е бил голям град, състоящ се от две хиляди къщи..``

Поради факта, че е било изцяло българско и то с население близко до това на Разград именно там е основан революционен комитет от съратника на Левски – Ангел Кънчев. Къщата, където е основан революционния комитет е запазена и до днес като музей. Същата се посещава всяка година от учениците от разградските училища, организирайки поход до селото в памет на Великия революционер Васил Левски и неговите съратници.

Селото дава жертви във всички войни, в които участва България след освобождението си от османска власт. Паметник на загиналите в Балканската и Първата световна война има в двора на бившето основно училище „Хр. Смирненски“. В чест на загиналите антифашисти има паметни плочи в къщите където те са живели, паметник в центъра на селото и мемориална чешма.

След 9 септември 1944 г. Пороище е квартал на Разград, а после отново е село.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението според преброяванията през годините:[4][5]

Година на
преброяване
Численост
19341828
19461639
19561385
19651245
1992654
2001568
2011367

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[6]

Численост Дял (в %)
Общо 367 100.00
Българи 355 96.73
Турци 0 0.00
Цигани
Други
Не се самоопределят
Не отговорили 8 2.17

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Християнска (източно православна)

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • читалище с голяма библиотека и театрален салон.
  • в миналото е имало две основни училища. съществувало е и средно училище по шивачество Професионална Гимназия по Облекло „Станка Николица Спасо-Еленина“
  • В селото е запазена една от най-старите християнски църкви в този регион, строена през турско и вкопана на няколко метра под земята /за да не привлича вниманието на тогавашната управа/. Сьщата е реставрирана.
  • Комитетската къща – Къща музей, в която Ангел Кънчев е основал революционен комитет
  • Пещерата „Света Марина“, намираща се на около 2 км северозападно от селото. От нея извира поточе, което преминава през селото и се влива в Бели Лом. Установено е, че през нея тече подземна река. Чрез оцветяване с червена безвредна боя се е видяло, че водата излиза в района на бензиностанция „Шел“, на изхода на гр. Разград.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Провежда се традиционен летен сбор на празника Св. Марина на 30 юли.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Пороище

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]