Пашмаклийска афера

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ракитнишка афера
— афера —
Задържани при аферата българи в Одринския затвор. Първи ред седнали от ляво надясно: Васил Данаилов, учител и ръководител в Райково - осъден на 15 години, свещеник Атанас Келпетков от Устово - осъден на 101 години. Втори ред: Вълчо Христов от Фатово - осъден на 5 години, Стайко Попстефанов от Чокманово, жител на Горно Фатово - осъден на 15 години, Иван Караманджуков от Чокманово - осъден на 15 години, Хараламбо Костов от Райково, жител на Устово. Трети ред: Нашо Т. Широколийски от Фатово – осъден на 10 години, Христо Н. Шишков, учител в Аламидере – осъден на 10 години, поп Анастас Хр. Стронгелски от Турян, свещеник в Аламидере – осъден на 15 години, Стою Тодоров от Фатово, осъден на 3 години, Иван Вълчов от Фатово – осъден на 7 години
Задържани при аферата българи в Одринския затвор.
Първи ред седнали от ляво надясно: Васил Данаилов, учител и ръководител в Райково - осъден на 15 години, свещеник Атанас Келпетков от Устово - осъден на 101 години.
Втори ред: Вълчо Христов от Фатово - осъден на 5 години, Стайко Попстефанов от Чокманово, жител на Горно Фатово - осъден на 15 години, Иван Караманджуков от Чокманово - осъден на 15 години, Хараламбо Костов от Райково, жител на Устово.
Трети ред: Нашо Т. Широколийски от Фатово – осъден на 10 години, Христо Н. Шишков, учител в Аламидере – осъден на 10 години, поп Анастас Хр. Стронгелски от Турян, свещеник в Аламидере – осъден на 15 години, Стою Тодоров от Фатово, осъден на 3 години, Иван Вълчов от Фатово – осъден на 7 години
Място Пашмаклийско, Османска империя
Датировка пролетта на 1901 г.
Освободени от Военния съд райковчани затворници в Одрин. От ляво на дясно: П. Тодоров, Васил Т. Мавродиев, после свещеник, К. Ардев, Ил. Ковачев и К. Тумбев

Пашмаклийската или Ахъчелебийската афера е провал на Одринския окръг на Вътрешната македоно-одринска революционна организация от пролетта на 1901 година, който, разтърсва организацията в Пашмаклийско (Ахъчелебийско).

Причини[редактиране | редактиране на кода]

На 11/24 май районната чета под войводството на Марин Чолаков, в състав Петър Даракчиев, Васил Каракехая, Недялко Килев, Атанас Тропчов, Г. Дългия, Иван Каладжиев, Стефан Чакъров, Манол Куцината, Георги Фертика и Д. Попето, подсилена от местна милиция прави засада между Смилян и Палас на Салих паша Сиврия, местен богаташ и деребей, който се очаквало, че носи много пари. Вместо Салих паша по пътя минава посиненикът му Хаджи Нурия бей заедно със свита от шестима смилянчани. При нападението Нурия е тежко ранен, но оцелява. Четата се оттегля в планината Олуейля и към Габрово, където се укрива 20 дни. За разколничество е наказан със смърт Георги Фертика - участник в Четническата акция от 1895 година в четата на Стою Костов.[1]

Движението на четата е предадено и след две седмици властите започват мащабни арести в района, целящи да разбият появилата се революционна мрежа. Пашмаклийският затвор се препълва и арестуваните са изпращани в Одрин. Арестувани са дори и доносниците, които стоят в Одрин до произнасянето на присъдите. Значителна част от арестуваните са освободени поради липса на доказателства, а други, заедно с тези подлъгани да направят самопризнания с обещание за освобождаване, са осъдени от 3 до 5 години. Някои като свещеник Атанас Келпетков от Устово получават доживотен затвор (101 години).[2]

В пашмаклийския затвор арестуваните са силно измъчвани – бити по краката с шомполи, забивана им е горяща борина под ноктите, поставяни са им торби с пясък на корема. Някои от изтезаваните признават участието си и издават връзките, които имат.[3] Призналите също са осъдени, но на по-малки срокове. Цялостно от аферата пострадват не само дейци на революционната организация, а и напълно несвързани с нея хора. Много революционни дейци са принудени да забегнат в България.[4] Аферата се пренася и в съседните околии – Даръдеренско и Ксантийско, където също има арестувани и забегнали.[5]

Към края на март 1904 година поради дадената от султана амнистия, всички политически затворници в Одрин са освободени.[6]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 124 – 125.
  2. Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 126.
  3. Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 127.
  4. Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 128.
  5. Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 133.
  6. Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 128.
     Портал „Македония“         Портал „Македония