Петър Даракчиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Петър Даракчиев
български революционер

Роден
1879 г.
Починал
Петър Даракчиев в Общомедия

Петър Райчев Даракчиев, наричан Бечо Даракчията[1], е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Петър Даракчиев, Тодор Хвойнев, Коста Плевнелиев - Карото

Петър Даракчиев е в 1879 година в пашмаклийското село Чокманово, тогава в Османската империя, днес в България. В 1901 година е член на ВМОРО.[2] През Илинденско-преображенското въстание е помощник войвода на четата на Никола Гюмюшев. След въстанието от 1904 година е самостоятелен войвода в Ахъчелебийско. Загива в 1907 година при нещастен случай.[3][4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 16.
  2. Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 137.
  3. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 42.
  4. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 118-119.