Никола Гюмюшев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Никола Гюмюшев
български революционер

Роден
Никола Гюмюшев в Общомедия

Никола Тодоров Гюмюшев, с псевдоними Гюмюшиян, Даркин, Доркин[1], е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и Върховния македоно-одрински комитет.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Гюмюшев е в 1876 година в село Райково, тогава в Османската империя, днес квартал на Смолян, България. Завършва ІІ клас в Чепеларе. Отдава се на революционна дейност и участва в организираното от ВМОК Горноджумайско въстание в 1902 година в четата на Александър Протогеров. След това става четник на Пею Шишманов и по време на Илинденско-Преображенското въстание е войвода на Ахъчелебийския участък. След въстанието в 1905 година отново действа с чета в Ахъчелебийско. По това време убива при нелеп инцидент четника Георги Ташонкин от с. Славейно.

През 1912 Гюмюшев е доброволец в Маседоно-одринското опълчение и е начело на партизанска чета №21, а по-късно служи в 3 и 4 рота на 11 серска дружина.[2]

През Първата световна война е командир на взвод в 4 рота на 5 полк на 11 дивизия, а по-късно е командир на 37 планински взвод в Моравската военноинспекциионна област.[3]

На 30 септември 1942 година е избран за председател на настоятелството на Илинденската организация в Ксанти.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.31, 32, 38
  2. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 193, 892.
  3. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 39.
     Портал „Македония“         Портал „Македония