Никола Гюмюшев
| Никола Гюмюшев | |
|---|---|
| български революционер | |
 | |
| Роден | |
| Никола Гюмюшев в Общомедия | |
Никола Тодоров Гюмюшев, с псевдоними Гюмюшиян, Даркин, Доркин[1], е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и Върховния македоно-одрински комитет.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Гюмюшев е в 1876 година в село Райково, тогава в Османската империя, днес квартал на Смолян, България. Завършва ІІ клас в Чепеларе. Отдава се на революционна дейност и участва в организираното от ВМОК Горноджумайско въстание в 1902 година в четата на Александър Протогеров. След това става четник на Пею Шишманов и по време на Илинденско-Преображенското въстание е войвода на Ахъчелебийския участък. След въстанието в 1905 година отново действа с чета в Ахъчелебийско. По това време убива при нелеп инцидент четника Георги Ташонкин от село Карлуково.
В 1912 година Гюмюшев е доброволец в Маседоно-одринското опълчение и е начело на партизанска чета № 21, а по-късно служи в 3 и 4 рота на 11 сярска дружина.[2]
| Чети № 21 на МОО с командир Никола Гюмюшев | |||||
|---|---|---|---|---|---|
| Номер | Име | Години | Околия | Селище | Бележка |
| Георги Копанаров | 48 | Мехомия[3] | |||
През Първата световна война е командир на взвод в 4 рота на 5 полк на 11 дивизия, а по-късно е командир на 37 планински взвод в Моравската военноинспекциионна област.[4][5]
На 30 септември 1942 година е избран за председател на настоятелството на Илинденската организация в Ксанти.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 31, 32, 38.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 193, 892.
- ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 97.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 39.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 113.
