Смилянска афера

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Смилянска афера
— афера —
Място Радовишко, Османска империя
Датировка декември 1900 г.

Смилянска афера или Петърсмилянска афера от 14 декември 1900 година е провал в организационната мрежа на Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Струмишки революционен окръг.

Предистория[редактиране | редактиране на кода]

В 1899 година начело на Радовишкият революционен комитет е главният български учител в града Димитър Шопов. Шопов облага редица богати граждани с революционен данък, но тъй като мнозина отказват, а други отлагат, той предлага на комитета да се извърши показно убийство на Никола Фурнаджиев.[1] Архиерейският наместник иконом Константин Саев предлага вместо непокорните, показно да се убият доказаните шпиони Илия Васков Лисицата от Инево, Иван Контуров Байрактаря от Смилянци и Карамфил Карамфилов от Подереш. Лисицата е убит в селото си от един младеж, Байрактаря е застрелян от доведения си син Петър Иванов, но оцелява, а Карамфилов е убит от братя Мечкареви. Иванов и Мечкареви стават нелегални, афери не се получават, а комитетската каса се напълва с повече то 500 лири.[2]

Афера[редактиране | редактиране на кода]

Разкритията започват след като нелегалният деец Петър Иванов, след увещаване от майка му и доведения му баща,[3] се предава на турския каймакамин на 14 декември 1900 година и започва да разкрива тайни на организацията.[2]

Преди да започнат арестите 50 души минават в нелегалност. Учителите от Струмица Петър Бошнаков и Милан П. Георгиев напускат града, но по показания на Иванов са арестувани иконом Константин Саев, Коце Зафиров от Радовиш, Христо Витанов и други. Отведени са в затвора в Радовиш, а след това в Куршумли хан в Скопие, където са съдени. Организацията плаща 100 лири подкуп и в резултат само един от всички арестувани е осъден за участие в революционното движение, тъй като е направил самопризнания.[3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Динев, Ангел. Илинденската епопея, том I. София, Печатница „Народен печат“, 1946. с. 102.
  2. а б Динев, Ангел. Илинденската епопея, том I. София, Печатница „Народен печат“, 1946. с. 103.
  3. а б Динев, Ангел. Илинденската епопея, том I. София, Печатница „Народен печат“, 1946. с. 104.
     Портал „Македония“         Портал „Македония