Смилянска афера
| Смилянска афера | |
|---|---|
| — афера — | |
| Място | Радовишко, Османска империя |
| Дата | декември 1900 г. |
Смилянска афера или Петърсмилянска афера от 14 декември 1900 година е провал в организационната мрежа на Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Струмишки революционен окръг.
Предистория[редактиране | редактиране на кода]
В 1899 година начело на Радовишкия революционен комитет е главният български учител в града Димитър Шопов. Шопов облага редица богати граждани с революционен данък, но тъй като мнозина отказват, а други отлагат, той предлага на комитета да се извърши показно убийство на Никола Фурнаджиев.[1] Архиерейският наместник иконом Константин Саев предлага вместо непокорните, показно да се убият доказаните шпиони Илия Васков Лисицата от Инево, Иван Контуров Байрактаря от Смилянци и Карамфил Карамфилов от Подереш. Лисицата е убит в селото си от един младеж, Байрактаря е застрелян от доведения си син Петър Иванов, но оцелява, а Карамфилов е убит от братя Мечкареви. Иванов и Мечкареви стават нелегални, афери не се получават, а комитетската каса се напълва с повече то 500 лири.[2]
Афера[редактиране | редактиране на кода]
Разкритията започват след като нелегалният деец Петър Иванов, след увещаване от майка му и доведения му баща,[3] се предава на турския каймакамин на 14 декември 1900 година и започва да разкрива тайни на организацията.[2]
Преди да започнат арестите 50 души минават в нелегалност. Учителите от Струмица Петър Бошнаков и Милан П. Георгиев напускат града, но по показания на Иванов са арестувани иконом Константин Саев, Коце Зафиров от Радовиш, Христо Витанов и други. Отведени са в затвора в Радовиш, а след това в Куршумли хан в Скопие, където са съдени. Организацията плаща 100 лири подкуп и в резултат само един от всички арестувани е осъден за участие в революционното движение, тъй като е направил самопризнания.[3]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
| |||||||
Портал „