Ракитнишка афера

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ракитнишка афера
— афера —
Място Крушевско, Османска империя
Датировка лятото на 1902 г.

Ракитнишката афера от 1902 година е провал в организационната мрежа на Вътрешната македоно-одринска революционна организация след разкриване на четата на крушевския войвода Велко Марков. В сражение в Ракитница загива Велко Марков и няколко души от четата му, а впоследствие османските власти правят серия арести и разкрития.[1]

Предистория[редактиране | редактиране на кода]

Вследствие на Крушевската афера от пролетта на 1902 година няколко видни българи в Крушево стават нелегални - Димитър Иванов - главен български учител в Крушево, Петко Иванов, Даме Новев, Методи Стойчев, Никола Карев и гражданите Тирчо Карев, Тома Кръстев, Георги Иванов, Никола Топузов - повечето в четата на Велко Марков, други в други чети, а трети за България. Така околийската чета на Марков става 14 души.[2]

Velyo Markov.jpg Tircho Karev.jpg Pavel Kostov.jpg
Войводата Велко Марков Четникът Тирчо Карев Четникът Павел Костов
Четата на Велко Марков
Име От Бележка
Велко Марков Селце войвода
Марко Христов Сопотница
Тирчо Карев Крушево
Петко Иванов Горно Върбени учител
Даме Новев Крушево учител
Тома Дойчинов Крушево търговец
Стоян Иванов Джван
Георги Христов Света
Методи Стойчев Крушево учител
Гюрчин Наумов Сланско
Христо Тасев[2] Вогяни
Иван Боримечката Журче
Павел Костов Крушево
Георги Кошино[3]

Сражение в Ракитница[редактиране | редактиране на кода]

През май 1902 година четата отсяда в село Радово. В събота преди Петрови поклади въпреки съобщенията за потеря в гората тръгва за Ракитница, за да отнесе четири пушки и да накаже предатели. Пристига в 11 часа в селото и е разквартирувана в две съседни къщи - на Никола Миленков и на Христо. В първата къща са Марко Христов, Тирчо Карев, Христо Тасев, Георги Христов, Георги Кошински, Павел Костов и Диме Новев, а във втората останалите. На сутринта ръководителят на местния комитет Гроздан Георгьовски уведомява Марко Христов, че към селото идва аскер откъм местността Сухо гърло към Радово,[3] като умишлено скрива числото на войниците. Турците обграждат къщите и се завързва сражение, като няколко четници с войводата успяват да излязат и да заемат позиции на улиците и в дола. Велко Марков е убит, а при ожесточаването на сражението излезлите навън се връщат в къщите. Турците на няколко пъти се опитват неуспешно да запалят къщите, а пък четниците правят също неуспешни опити да пробият обсадата. Привечер турците успяват да подпалят едната къща, но четниците продължават да се сражават от мазето. През нощта идва подкрепление изпратено от крушевския ръководител дякон Йосиф Пречистански в състав Мирче Ив. Бойчинов, Никола Шапарданов, Вангю Георгиев, Михаил Алексиев, Васил Томов, Яне Павлов, Иван Костов, Атанас Куков и други, което заема позиция над Ракитница към Растовица. Откъм Брезово пристига и четата на Йордан Пиперката, която заема западния рид. Подкрепленията обаче не успяват да разкъсат обсадата.[4] В селото Тирчо Карев, който отива за пушки в една плевня от страх да не бъде заловен прави неуспешен опит да се застреля в гърлото и моли другарите си да го доубият. Гюрчин Наумов повежда останалите четници на пробив и успява да ги изведе до Вели връх към Зашле. При пробива турците успяват да заловят живи няколко четници, между които и раненията Тома Кръстев Дойчинов. Загиват Велко Марков, Павел Костов, Даме Новев, Тирчо Карев, Георги от Кошино и Стоян Иванов, които са погребани в двора на църквата „Свети Димитър“ в Ракитница. Турците дават убити 25 души, между които черкезинът кръповиец Юнус.[5]

Последици[редактиране | редактиране на кода]

След сражението властите се нахвърлят настървено над местните българи. Арестувани и жестоко бити са[5] главният български учител в Крушево Андрей Христов и църковния слуга Димитър Неделков. Шпионката Куша издава скрито оръжие на ВМОРО. Няколко души са принудени да станат нелегални. Издайниците на четата Гроздан Георгьовски и Стоян Тодев са убити.[6]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Томалевски, Н. Ракитнишката афера (Материяли за историята на мак. освободителна борба). // Илиндень 1903 - 1906. Сборникъ въ паметь на голѣмото македонско възстание. София, Издава Македонското студенство дружество „Вардаръ“, 1926. с. 33.
  2. а б Томалевски, Н. Ракитнишката афера (Материяли за историята на мак. освободителна борба). // Илиндень 1903 - 1906. Сборникъ въ паметь на голѣмото македонско възстание. София, Издава Македонското студенство дружество „Вардаръ“, 1926. с. 36.
  3. а б Томалевски, Н. Ракитнишката афера (Материяли за историята на мак. освободителна борба). // Илиндень 1903 - 1906. Сборникъ въ паметь на голѣмото македонско възстание. София, Издава Македонското студенство дружество „Вардаръ“, 1926. с. 37.
  4. Томалевски, Н. Ракитнишката афера (Материяли за историята на мак. освободителна борба). // Илиндень 1903 - 1906. Сборникъ въ паметь на голѣмото македонско възстание. София, Издава Македонското студенство дружество „Вардаръ“, 1926. с. 38.
  5. а б Томалевски, Н. Ракитнишката афера (Материяли за историята на мак. освободителна борба). // Илиндень 1903 - 1906. Сборникъ въ паметь на голѣмото македонско възстание. София, Издава Македонското студенство дружество „Вардаръ“, 1926. с. 39.
  6. Томалевски, Н. Ракитнишката афера (Материяли за историята на мак. освободителна борба). // Илиндень 1903 - 1906. Сборникъ въ паметь на голѣмото македонско възстание. София, Издава Македонското студенство дружество „Вардаръ“, 1926. с. 40.
     Портал „Македония“         Портал „Македония