Вогяни
| Вогяни Воѓани | |
| — село — | |
 Изглед от селото | |
  Вогяни | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Кривогащани |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 572 m |
| Население | 454 души (2002) |
| Пощенски код | 7525 |
| МПС код | PP |
| Вогяни в Общомедия | |
Вогяни (на македонска литературна норма: Воѓани) е село в централната част на Северна Македония, община Кривогащани.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е равнинно, разположено в областта Пелагония, западно от град Прилеп, на брега на Църна река.
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Вогяни е неголямо българско село в Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Вогани е село с Битолска каза със 160 жители, всички българи християни.[1]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Вогяни е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 12 къщи.[2]
Според Никола Киров („Крушово и борбите му за свобода“) към 1901 година Вогяни има 25 български къщи.[3]
В началото на XX век всички жители на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година във Вогяни, посочено като село в Прилепска каза, има 96 българи екзархисти.[4]
При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от Вогяни са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]
Според преброяването от 2002 година селото има 454 жители, от които:[6]
| Националност | Всичко |
| македонци | 452 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 1 |
| бошняци | 0 |
| други | 1 |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени във Вогяни
Ангел Наумчев, участник в Илинденско-Преображенското въстание[7]- Богоя Ермановски, участник в Илинденско-Преображенското въстание[7]
- Божин Мицев, участник в Илинденско-Преображенското въстание[7]
- Васил Нешков, участник в Илинденско-Преображенското въстание[7]
- Васил Петков, участник в Илинденско-Преображенското въстание[7]
- Кочо Атанасов, участник в Илинденско-Преображенското въстание[7]
- Кръсте Илиев, участник в Илинденско-Преображенското въстание[7]
- Кръсте Спасев, участник в Илинденско-Преображенското въстание[7]
- Неделко Йовев, участник в Илинденско-Преображенското въстание[7]
- Неделко Нешков, участник в Илинденско-Преображенското въстание[7]
- Николе Нешков, участник в Илинденско-Преображенското въстание[8]
- Павле Георев, участник в Илинденско-Преображенското въстание[7]
- Стойче Чалески, участник в Илинденско-Преображенското въстание[7]
- Христо Тасев, участник в Илинденско-Преображенското въстание
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 237.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 14. (на македонска литературна норма)
- ↑ Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 18.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 150-151. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 835.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2 март 2008
- ↑ а б в г д е ж з и к л м Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 31.
- ↑ Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 31-32.
| ||||||||
