Кривогащани

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кривогащани
Кривогаштани
— село —
      
Герб
Кривогащани гледано от към Крушево
Кривогащани гледано от към Крушево
North Macedonia relief location map.jpg
41.3358° с. ш. 21.3331° и. д.
Кривогащани
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Пелагонийски
Община Кривогащани
Географска област Пелагония
Надм. височина 569 m
Население 1870 души (2002)
Пощенски код 7524
МПС код PP
Кривогащани в Общомедия

Кривогащани (на македонска литературна норма: Кривогаштани) е село в централната част на Северна Македония, община Кривогащани. Кривогащани е общински център на едноименната селска община.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Пелагония, западно от град Прилеп на пътя, свързващ Прилеп с Крушево.

История[редактиране | редактиране на кода]

Селото е споменато в грамота на цар Стефан Душан за манастира Трескавец от XIV век като въ Кривогаштанехъ. В Слепченския поменик от XVI век е споменато като Кривогащни. В Трескавецкия поменик от XVI–XVII век - като Кривогащни. Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от първоначално жителско име със суфикс -jane с присмехулна отсянка.[1]

В XIX век Кривогащани е българско село в Прилепска кааза на Османската империя. Църквата „Свети Никола“ е от 1847 година.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Кривогащяни (Krivogaschtiani) е посочено като село със 107 домакинства и 440 жители българи и 12 цигани.[3] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Кривогащани има 860 жители, всички българи християни.[4]

В началото на XX век по-голямата част от жителите на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Кривогащани има 680 българи екзархисти и 240 българи патриаршисти сърбомани. В селото работи българско училище.[5]

В 1912 година е изградена и изписана църквата „Свети Димитър“ – трикорабна сграда, с женска галерия и с полукръгла апсида на източната страна, расчленена с три слепи ниши.[6]

При избухването на Балканската война четирима души от Кривогащани са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]

В 1936 година е изградена църквата „Свети Теодор Тирон“ – еднокорабна засводена сграда. Осветена е на 9 март 1968 година от епископ Климент Охридско-битолски.[8][9]

В 1990 година върху основите на стара църква, отбелязана във вътрешността с тъмни керамични плочки, е изградена църквата църквата „Въведение на Пресвета Богородица – Пречиста“. Представлява еднокорабна сграда, с полукръгла апсида на източната страна. Църквата е осветена в 1996 година от митрополитите Петър Преспанско-Пелагонийски и Стефан Брегалнишки.[10]

Според преброяването от 2002 година селото има 1870 жители, от които:[11]

Националност Всичко
македонци 1860
албанци 0
турци 0
роми 8
власи 0
сърби 1
бошняци 0
други 1

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Иван Гюрлуков
Родени в Кривогащани
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Гюрлуков (? – 1920), български революционер, войвода на ВМРО, роден и загинал в Кривогащани
  • Flag of Bulgaria.svg Милан Гюрлуков (1884 – 1944), български революционер, войвода на ВМРО
  • Flag of Bulgaria.svg Петре Шендел, български хайдутин, убил гъркоманския свещеник в Кривогащани по време на църковната борба, след което хайдутувал 10 години. Самоубил се в бащината си воденица, за да не бъде заловен от турските власти.[12]
  • Flag of Yugoslavia (1946-1992).svgFlag of North Macedonia.svg Борис Рикаловски (1940-2010), югославски политик и министър в Югославия и Република Македония

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 174 – 175.
  2. Црква „Свети Никола“, село Кривогаштани. // Old Prilep. Посетен на 7 март 2014 г.
  3. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 74 - 75.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 244.
  5. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.148-149.
  6. Црква „Свети Димитриј“, село Кривогаштани. // Old Prilep. Посетен на 13 март 2014 г.
  7. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.855.
  8. Павловска,Јелена, Наташа Ниќифоровиќ и Огнен Коцевски (2011). Валентина Божиновска. уред (на македонски). „Карта на верски објекти во Македонија“. Менора – Скопје: Комисија за односи во верските заедници и религиозните групи. ISBN 978-608-65143-2-7.
  9. Црква „Свети Теодор Тирон“, село Кривогаштани. // Old Prilep. Посетен на 13 март 2014 г.
  10. Црква „Света Богородица – Пречиста“, село Кривогаштани. // Old Prilep. Посетен на 13 март 2014 г.
  11. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  12. Спомени на Владимир Карамфилов за просветното дело и революционните борби в гр. Прилеп, София, 2005, с. 79 (Писмо от Милан Гюрлуков).


     Портал „Македония“         Портал „Македония