Кривогащани

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кривогащани
Кривогаштани
— село —
      
Герб
Кривогащани гледано от към Крушево
Кривогащани гледано от към Крушево
North Macedonia relief location map.jpg
41.3358° с. ш. 21.3331° и. д.
Кривогащани
Страна Flag of Macedonia.svg Северна Македония
Регион Пелагонийски
Община Кривогащани
Географска област Пелагония
Надм. височина 569 m
Население 1870 души (2002)
Пощенски код 7524
МПС код PP
Кривогащани в Общомедия

Кривогащани (на македонска литературна норма: Кривогаштани) е село в централната част на Северна Македония, община Кривогащани. Кривогащани е общински център на едноименната селска община.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Пелагония, западно от град Прилеп на пътя, свързващ Прилеп с Крушево.

История[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Свети Теодор Тирон“

Селото е споменато в грамота на цар Стефан Душан за манастира Трескавец от XIV век като въ Кривогаштанехъ. В Слепченския поменик от XVI век е споменато като Кривогащни. В Трескавецкия поменик от XVI–XVII век - като Кривогащни. Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от първоначално жителско име със суфикс -jane с присмехулна отсянка.[1]

В XIX век Кривогащани е българско село в Прилепска кааза на Османската империя. Църквата „Свети Никола“ е от 1847 година.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Кривогащяни (Krivogaschtiani) е посочено като село със 107 домакинства и 440 жители българи и 12 цигани.[3] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Кривогащани има 860 жители, всички българи християни.[4] Според Никола Киров („Крушово и борбите му за свобода“) към 1901 година Кривогащани има 120 български къщи.[5]

В началото на XX век по-голямата част от жителите на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Кривогащани има 680 българи екзархисти и 240 българи патриаршисти сърбомани. В селото работи българско училище.[6]

В 1912 година е изградена и изписана църквата „Свети Димитър“ – трикорабна сграда, с женска галерия и с полукръгла апсида на източната страна, разчленена с три слепи ниши.[7]

При избухването на Балканската война четирима души от Кривогащани са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]

През юни 1920 - та местния жител Иван Гюрлуков на 21 годишна възраст загива в бой със сръбските окупатори.[9]

По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Илия Г. Попев от Прилеп е български кмет на Кривогащани от 3 ноември 1941 година до 18 април 1944 година. След това кмет е Иван Н. Поповски от Дебър (18 април 1944 - 9 септември 1944).[10]

В 1936 година е изградена църквата „Свети Теодор Тирон“ – еднокорабна засводена сграда. Осветена е на 9 март 1968 година от епископ Климент Охридско-битолски.[11][12]

В 1990 година върху основите на стара църква, отбелязана във вътрешността с тъмни керамични плочки, е изградена църквата църквата „Въведение на Пресвета Богородица – Пречиста“. Представлява еднокорабна сграда, с полукръгла апсида на източната страна. Църквата е осветена в 1996 година от митрополитите Петър Преспанско-Пелагонийски и Стефан Брегалнишки.[13]

Според преброяването от 2002 година селото има 1870 жители, от които:[14]

Националност Всичко
македонци 1860
албанци 0
турци 0
роми 8
власи 0
сърби 1
бошняци 0
други 1

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Иван Гюрлуков
Родени в Кривогащани
Починали в Кривогащани

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 174 – 175.
  2. Црква „Свети Никола“, село Кривогаштани. // Old Prilep. Посетен на 30 декември 2021 г.
  3. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 74 - 75.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 244.
  5. Киров - Майски, Никола. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, Печ. Стопанско развитие, 1935. с. 18.
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 148-149. (на френски)
  7. Црква „Свети Димитриј“, село Кривогаштани. // Old Prilep. Посетен на 30 декември 2021 г.
  8. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 855.
  9. Цочо В. Билярски, Македонски Мартиролог, София, 2005 г., стр. 167
  10. Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година. // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
  11. Павловска,Јелена, Наташа Ниќифоровиќ и Огнен Коцевски (2011). Валентина Божиновска. уред (на македонски). „Карта на верски објекти во Македонија“. Менора – Скопје: Комисија за односи во верските заедници и религиозните групи. ISBN 978-608-65143-2-7.
  12. Црква „Свети Теодор Тирон“, село Кривогаштани. // Old Prilep. Посетен на 30 декември 2021 г. Архив на оригинала от 2014-03-13 в Wayback Machine.
  13. Црква „Света Богородица – Пречиста“, село Кривогаштани. // Old Prilep. Посетен на 30 декември 2021 г. Архив на оригинала от 2014-03-13 в Wayback Machine.
  14. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-12-08 


     Портал „Македония“         Портал „Македония