Вангю Макшут

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вангю Макшут
български революционер
Роден
неизв.
Починал
неизв.

Награди„Свети Александър“

Вангю (Вангьо) Георчев Макшут с псевдоним Белич[1] (изписване до 1945 година: Бѣличъ) е български революционер, крушовски градски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Макшут е роден в Крушево, в Османската империя, днес Северна Македония. Привлечен е към ВМОРО и влиза в Крушевския революционен комитет.[2] Към 1901 година е член на терористичната група на комитета.[3] Дългогодишен ръководител е на градската чета. През май 902 година участва в милицията, притекла се на помощ на обсадената в Ракитница чета на Велко Марков.[4] През Илинденско-Преображенското въстание е в отряда на Иван Алябака и взема участие в нападението срещу турската казарма в Крушево. В 1904 година Макшут е избран за член на околийския комитет на ВМОРО. В 1910 година, по време на обезоръжителната акция в Крушево, Вангю Макшут е арестуван и измъчван.[5][6]

По случай 15-ата годишнина от Илинденско-Преображенското въстание за заслуги към постигане на българския идеал в Македония през Първата световна война е награден с орден „Свети Александър“.[7]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 15.
  2. Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 17.
  3. Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 20.
  4. Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 24.
  5. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 96.
  6. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 272.
  7. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 335, л. 108