Иван Наумов Алябака

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Иван Алябака)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Иван Наумов
български революционер

Роден
1870 г.
Починал
24 август 1907 г. (37 г.)
Иван Наумов в Общомедия

Иван Наумов, наречен Алябака или Алябако[1], е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, борец за свободата на българите в Македония и Тракия.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Иван Наумов е роден в село Ораовец, Велешко, в бедно българско семейство. По-малкият му брат Павел Наумов също е деец на ВМОРО. Поради липса на средства не може да учи и отива на гурбет в Солун. Там се запознава с идеите на ВМОРО и около 1900 година е привлечен в организацията от Михаил Апостолов Попето. Работи като бакалин в Драма и Кавала.

Портрет на Наумов, надписан 1 юни 1907 г., София, Фото Т. К. Апостолов

Стефан Аврамов описва Иван Наумов така:

„Алябака бѣ високъ, широкоплещъ и здравенякъ съ мургаво лице и черна коса, които го оприличаваха на мавъръ, поради което получи прякора „Алябакъ”. Неговиятъ орловъ погледъ, воинственъ духъ, походка, смѣлость, себеотрицание и вѣра въ дѣлото го издигнаха предъ очитѣ на другари и противници. Въ време на сраженията, и съ турци и съ сърби, той налиташе като разяренъ лъвъ, увличайки следъ себе си четницитѣ. Въ велешко, прилепско и Поречието той бѣ единствениятъ войвода, който бѣ вселилъ страхъ въ редоветѣ на сръбската пропаганда, агентитѣ на която го третираха за непобедимъ и неуязвимъ”

През 1902 година убива един турчин и бяга в София. Същата година се връща като четник в Одринско и Пашмаклийско. От началото на 1903 година е организационен войвода в Крушевско. По време на Илинденското въстание ръководи едно от отделенията, което участва в запалването на жандармерийската казарма в град Крушево. Снабден е с 25 коня, натоварени с оръжие, от Тодор Яковов, станал четник при Алябака в периода 1903-1906.[2]

Четата на Иван Наумов Алябака

След въстанието се оттегля в България. В София, през 1904 година, заедно с Мамин Колю, след неуспешен атентат срещу турския консул, при който е ранен гавазинът му, са арестувани за около шест месеца. С чета, на която е войвода, влиза отново в Македония. При настъпилите разногласия във ВМОРО Иван Алябака е сред привържениците на Борис Сарафов[3]. Обикаля като войвода Велешко, Прилепско, Кичевско и Поречието, но поради конфликт с велешкия войвода Стефан Димитров му е наредено от организацията да не се връща там.

Атанас Иванов от Голямо Конаре и Илия Русев от Бяла река, четници на Иван Алябака.

Освен с турските войски четата му се сражава и срещу новопоявилата се сръбска въоръжена пропаганда. През декемрви 1904 година, заедно с войводата Боби Стойчев, са разбити от турска потеря и са убити 16 от 20 негови четници. Същата година дава престрелка на четата на Стефан Димитров, като накрая се разделят с разбирателство. През 1905 година четата на Иван Наумов - Алябака гони Димитър Чуповски от Македония, заради пропагандирания от него македонизъм.[4]

През лятото на 1907 г., Алябака влиза в Македония като войвода на една от най-големите организационни чети, състояща се от 60 души, повечето от които войници от Българската армия, сред които и Константин Кюркчиев. Тази чета участва в сражението на Ножот и Попадийските чукари през юли 1907 година, заедно с другите, дошли от България чети - на Тане Николов, Михаил Чаков, Христо Цветков, прилепските районни чети на Гьоре Спирков и Мирчо Найдов и селските чети на Секула Ораовдолски и Велко Попадийски.

През август същата година, връщайки се от конгреса на Битолския революционен окръг на ВМОРО в Пространската планина, на който е избран за окръжен ревизор на четите, Алябака е убит с двама свой четници в село Белица. Според едната версия той става свидетел на отвличането от арнаути на една девойка от село Белица. Притичва се на помощ и от обикновена схватка с разбойници, се завързва сражение с набързо дошлия турски аскер, в което Алябака е убит. Селяните от Белица го погребват в олтара на местната църква.[5][6] Според другата версия четниците са предадени от селския ръководител на ВМОРО[7].

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на Алябака (35-и в първата колона).

Открийте още информация за Иван Наумов Алябака в нашите сродни проекти:

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.8
  2. Илюстрация Илинден, март 1937 г., бр.83, стр.11
  3. Революционната дейност в Кумановско (спомени), Кръстю Лазаров
  4. Из историята на Македонизма. Някои случки в живота на Димитрия Чуповски, macedonia-history.blogspot.com
  5. Енциклопедия България, том 4, Издателство на БАН, София, 1984, стр. 493 – 494.
  6. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 114.
  7. Балевски, Васил.Спомени на двама четници на ВМОРО 1904-1908, „Акшеана 2007“, София, 2008, стр.40.
     Портал „Македония“         Портал „Македония