Горни Балван

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за едното щипско село. За другото вижте Долни Балван. За селото в България вижте Балван.

Горни Балван
Горни Балван
— село —
North Macedonia relief location map.jpg
41.8° с. ш. 22.2° и. д.
Горни Балван
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Източен
Община Карбинци
Надм. височина 351 m
Население 57 души (2002)
Пощенски код 2000
МПС код ŠT

Горни Балван (на македонска литературна норма: Горни Балван) е село в централната част на Северна Македония, община Карбинци.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в долината на река Брегалница, на десния ѝ бряг, северно от град Щип.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Горни Балван е село в Щипска кааза на Османската империя. Църквата „Свети Йоан Кръстител“ е от XIX век.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Горно Балван има 300 жители, всички българи християни.[2]

В началото на XX век жителите на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Горно Балван (Gorno Balvan) има 448 българи екзархисти.[3]

В 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция. Един човек от селото е арестуван и измъчван.[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година пет души от Балван (Горни и Долни) са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Горни Балван (Gorni Balvan) като българско християнско село.[6]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Тосе Трайчев Сарафов (вдясно) от Горни Балван
Родени в Горни Балван
  • Flag of Bulgaria.svg Димко Андов, македоно-одрински опълченец, Трета рота на Тринадесета кукушка дружина[7]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Янев Бърлев (Бърльов, 1876/1877 – ?), македоно-одрински опълченец, войвода на Щипската чета, Тринадесета кукушка дружина[8]
  • Flag of Bulgaria.svg Йове Евтимов, македоно-одрински опълченец, нестроева рота на Трета солунска дружина, роден в Горни или Долни Балван[9]
  • Flag of Bulgaria.svg Мито Петрушов, български революционер от ВМОРО, четник на Иван Наумов Алябака[10]
  • Flag of Bulgaria.svg Пантелей Янев, в 1899 година завършва с четиринадесетия випуск Солунската българска мъжка гимназия,[11] македоно-одрински опълченец, нестроева рота на Трета солунска дружина[12]
  • Flag of Bulgaria.svg Салтир Монев, български революционер от ВМОРО, четник при Мише Развигоров, роден в Горни или Долни Балван[13]
  • Flag of Bulgaria.svg Славчо Ефремов (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, Петнадесета щипска дружина, роден в Горни или Долни Балван[14]
  • Flag of Bulgaria.svg Стойко Върба Янев, български революционер от ВМОРО, четник при Мише Развигоров, роден в Горни или Долни Балван<[13]
  • Flag of Bulgaria.svg Тосе Трайчев, деец на ВМОРО и ВМРО
  • Flag of Bulgaria.svg Христо (Тосе) Балвански, деец на ВМОРО и ВМРО от Горни или Долни Балван,[15] внук на Иван Бърльо, телохранител на Тодор Александров
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Рогушков, деец на ВМОРО и ВМРО от Горни или Долни Балван[16]
  • Flag of Bulgaria.svg Шене Миладинов, български революционер от ВМОРО, четник при Мише Развигоров, роден в Горни или Долни Балван[13]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Горно-балванска парохија. // Брегалничка епархија. Посетен на 1 април 2014 г.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 230.
  3. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.134-135.
  4. Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 3.
  5. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.827.
  6. Leonhard Schultze Jena. "Makedonien, Landschafts- und Kulturbilder", Jena, G. Fischer, 1927
  7. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.36.
  8. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.104.
  9. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.255.
  10. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52-53
  11. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 96.
  12. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.819.
  13. а б в „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.2
  14. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.258.
  15. Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 – 1924, Льовен, 1965, стр. 711, 712.
  16. Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 – 1924, Льовен, 1965, стр. 712.
     Портал „Македония“         Портал „Македония