Горни Балван
Тази статия е за едното щипско село. За другото вижте Долни Балван. За селото в България вижте Балван.
| Горни Балван Горни Балван | |
| — село — | |
 | |
  Горни Балван | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Източен |
| Община | Карбинци |
| Надм. височина | 351 m |
| Население | 57 души (2002) |
| Пощенски код | 2000 |
| МПС код | ŠT |
| Горни Балван в Общомедия | |
Горни Балван (на македонска литературна норма: Горни Балван) е село в централната част на Северна Македония, община Карбинци.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в долината на река Брегалница, на десния ѝ бряг, северно от град Щип.
История
[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Горни Балван е село в Щипска кааза на Османската империя. Църквата „Свети Йоан Кръстител“ е от XIX век.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Горно Балван има 300 жители, всички българи християни.[2]
В началото на XX век жителите на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Горно Балван (Gorno Balvan) има 448 българи екзархисти.[3]
В годишен рапорт за състоянието на учебното дело в Щипска каза през учебната 1905/1906 година се посочва, че Горни Балван брои 70 български къщи. За поминъка на местните жители се казва:
| „ | Селените се занимават със земеделие, пчеларство и скотовъдство. Много малкото пространство работна земя прави поминъка на селените недотам завиден, а това ги кара да имат чести разправии и да обработват земя от Карбинско, Крупнишко и Долно-Балванско поле. Селените са трудолюбиви и пестеливи.[4] | “ |
В 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция. Един човек от селото е арестуван и измъчван.[5]
При избухването на Балканската война в 1912 година пет души от Балван (Горни и Долни) са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
По време на българското управление на Вардарска Македония през Първата световна война Горни Балван е център на община в Щипска околия на Щипски окръг и има 405 жители.[7]
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Горни Балван (Gorni Balvan) като българско християнско село.[8]
По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Тодор П. Янев от Щип е български кмет на Горни Балван от 18 август 1941 година до 18 юни 1942 година. След това кметове са Димитър Ев. Парталев от Кюстендил (22 юни 1942 – 8 ноември 1943) и Иван Г. Щерев от Щип (25 декември 1943 – 9 септември 1944).[9] По това време в селото функционира читалище „Васил Левски“.[10]
По Титово време от изтезания в затвора умира Тома Давков – местен лекар, осъден заради българското си самосъзнание.[11]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Горни Балван
Васил Манов Петров (1878 – след 1943), български революционер- Гьоре Коцов, български революционер, деец на ВМОРО, четник в четата на Иван Бърльо в март – май 1915 година[12]
- Димко Андов, македоно-одрински опълченец, Трета рота на Тринадесета кукушка дружина[13]
- Диванис Ефремов Алексов (1870 – след 1943), български революционер
- Иван Янев Бърлев (Бърльов, 1877 – 1925), македоно-одрински опълченец, войвода на Щипската чета, Тринадесета кукушка дружина[14]
- Йове Евтимов, македоно-одрински опълченец, нестроева рота на Трета солунска дружина, роден в Горни или Долни Балван[15]
- Йордан Везенков (1869 – 1947), учител и революционер
- Коце Андонов, български революционер, деец на ВМОРО, четник в четата на Иван Бърльо в март – май 1915 година[12]
- Коце Везенков, деец на ВМОРО, убил заедно с Милан Миленков турския поляк, предал четата на Стоян Бъчваров през март 1903 година[16]
- Лазо Янев, български революционер, деец на ВМОРО, четник в четата на Иван Бърльо в 1915 година[17]
- Милко Георгиев Соколов (? – след 1955), деец на ВМОК, четник на Славчо Ковачев[18]
- Мито Петрушов, български революционер от ВМОРО, четник на Иван Наумов Алябака[19]
- Пантелей Янев, български революционер, македоно-одрински опълченец
- Санде Христов, български революционер, деец на ВМОРО, четник на Иван Бърльо[12] и Стоян Леков в 1915 година,[20] от Горни или от Долни Балван
- Сандо Везенков, български революционер от ВМОРО, четник на Иван Бърльо в 1914 година[21]
- Салтир Монев, български революционер от ВМОРО, четник при Мише Развигоров, роден в Горни или Долни Балван[22]
- Славе Търалинеца, български революционер, деец на ВМОРО, четник на Иван Бърльо в 1915 година, роден в Горни или Долни Балван[23]
- Славчо Ефремов (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, Петнадесета щипска дружина, роден в Горни или Долни Балван[24]
- Стойко Върба Янев, български революционер от ВМОРО, четник при Мише Развигоров, роден в Горни или Долни Балван[22]
- Тиме Георгиев, български революционер, деец на ВМОРО, действал в 1915 година в източната част на Вардарска Македония с чета, вероятно под командването на Иван Бърльо[25]
- Тосе Андонов, български революционер, деец на ВМОРО, четник в четата на Иван Бърльо в март – май 1915 година[12]
- Тосе Трайчев Андов (1874 – след 1943), деец на ВМОРО и ВМРО
- Христо Рогушков, деец на ВМОРО и ВМРО от Горни или Долни Балван[26]
- Шене Миладинов, български революционер от ВМОРО, четник при Мише Развигоров, роден в Горни или Долни Балван[22]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Горно-балванска парохија // Брегалничка епархија. Архивиран от оригинала на 7 април 2014. Посетен на 1 април 2014 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 230.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 134-135. (на френски)
- ↑ Из годишен рапорт за състоянието на Щипска каза през учебната 1905/1906 година, съдържащ данни за етническия състав и поминъка на населението, в: Етнография на Македония. Извори и материали в два тома, т. 2, София 1992, с. 32.
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 3.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 827.
- ↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 106.
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
- ↑ Централен държавен архив, ф. 264К, (Министерство на вътрешните работи и народното здраве (МВРНЗ) (1879–1944), оп. 2, а.е. 7055.
- ↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 333.
- 1 2 3 4 Узунов, Ангел. Списък на четите на ВМОРО, минали през Кюстендилския пункт во 1914–1915 г. БИА, Ф.583, а.е.13. София, Струмски, 2025. с. 18.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 36.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 104.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 255.
- ↑ Дамјановска, Јасмина, Ленина Жила, Филип Петровски (одговорни уредници и составувачи). Илинденски сведоштва. Т. I. Дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016. ISBN 978-608-4745-22-8. с. 178. (на македонска литературна норма)
- ↑ Узунов, Ангел. Списък на четите на ВМОРО, минали през Кюстендилския пункт во 1914–1915 г. БИА, Ф.583, а.е.13. София, Струмски, 2025. с. 18, 26.
- ↑ Дамјановска, Јасмина, Ленина Жила, Филип Петровски (одговорни уредници и составувачи). Илинденски сведоштва. Т. I. Дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016. ISBN 978-608-4745-22-8. с. 78. (на македонска литературна норма)
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52-53
- ↑ Узунов, Ангел. Списък на четите на ВМОРО, минали през Кюстендилския пункт во 1914–1915 г. БИА, Ф.583, а.е.13. София, Струмски, 2025. с. 20.
- ↑ Узунов, Ангел. Списък на четите на ВМОРО, минали през Кюстендилския пункт во 1914–1915 г. БИА, Ф.583, а.е.13. София, Струмски, 2025. с. 14.
- 1 2 3 „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.2
- ↑ Узунов, Ангел. Списък на четите на ВМОРО, минали през Кюстендилския пункт во 1914–1915 г. БИА, Ф.583, а.е.13. София, Струмски, 2025. с. 26.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 258.
- ↑ Узунов, Ангел. Списък на четите на ВМОРО, минали през Кюстендилския пункт во 1914–1915 г. БИА, Ф.583, а.е.13. София, Струмски, 2025. с. 19.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 712.
| |||||||||||
