Горно Трогерци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Горно Трогерци
Горно Трогерци
— село —
Поглед на Горно Трогерци.jpg
North Macedonia relief location map.jpg
41.8578° с. ш. 22.17° и. д.
Горно Трогерци
Страна Flag of Macedonia.svg Северна Македония
Регион Източен
Община Карбинци
Надм. височина 516 m
Население 1 души (2002)
Пощенски код 2000
МПС код ŠT
Горно Трогерци в Общомедия

Горно Трогерци (на македонска литературна норма: Горно Трогерци) е село в централната източна част на Северна Македония, община Карбинци.

География[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Света Троица“
Старата и новата църква на Трогерския манастир „Св. св. Петър и Павел“

Селото е разположено в най-крайните югозападни склонове на Осоговската планина, а землището му на юг се простира в широката долина на река Брегалница.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Горно Трогерци е неголямо, изцяло българско село в Щипска кааза на Османската империя. Църквата „Света Троица“ е от XIX век.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Горно Трогярци има 138 жители, всички българи християни.[2]

В началото на XX век жителите на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Горно Трогерци (Gorno-Troguertzi) има 112 българи екзархисти.[3]

В 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция. Един човек от селото е арестуван и измъчван.[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от Горно или Долно Трогерци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5] През войната селото е окупирано от сръбски части и след Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Сърбия.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Горно Трогерци (Gorno Trogerci) като българско християнско село.[6]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Георги Данаилов
Родени в Горно Трогерци
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Данаилов, деец на ВМРО, убит в сражение със сърби
  • Flag of Bulgaria.svg Гьошо Иванов, Гьошо Христов, дейци на ВМРО[7]
  • Flag of Bulgaria.svg Дафко Данаилов (1892 – 1982), български революционер от ВМОРО и ВМРО
  • Flag of Bulgaria.svg Нако Арсов, Лазо Ефремов, Яне Рагушка, български революционери, дейци на ВМОРО, починали след 1918 г.[8]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Данаилов (1893 - 1923), деец на българското македоно-одринско национално освободително движение, от Горно или Долно Трогерци[9]
  • Flag of Bulgaria.svg Тодор Лазаров (1896 – 1924), деец на ВМРО, убит на 20 август 1924 година от органи на българската полиция.[10]
Починали в Горно Трогерци
  • Flag of Bulgaria.svg Гьошо Пачаваров, български революционер, деец на ВМОРО, войвода на чета в Щипско от февруари 1902 година, загинал в сражение с турски войски в Горно или Долно Трогерци[11]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Горно-балванска парохија. // Брегалничка епархија. Посетен на 1 април 2014 г.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 230.
  3. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 134-135. (на френски)
  4. Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 3.
  5. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 883.
  6. Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
  7. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г.. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 711.
  8. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 104.
  9. Попсавова, Дора (съставител). Опис на сбирката „Портрети и снимки“ в Народната библиотека „Кирил и Методий“. Част ІІ. Портрети на лица и снимки на събития, исторически обекти, паметници и чествувания за периода 1878-1944 г.. София, Народна библиотека „Кирил и Методий“, 1983. с. 75.
  10. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г.. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 709, 779.
  11. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 125.
     Портал „Македония“         Портал „Македония