Долно Трогерци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Долно Трогерци
Долно Трогерци
— село —
North Macedonia relief location map.jpg
41.8° с. ш. 22.2° и. д.
Долно Трогерци
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Източен
Община Карбинци
Надм. височина 393 m
Население 4 души (2002)
МПС код ŠT

Долно Трогерци (на македонска литературна норма: Долно Трогерци) е село в централната източна част на Северна Македония, община Карбинци.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в най-крайните югозападни склонове на Осоговската планина, а землището му на юг се простира в широката долина на река Брегалница.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Долно Трогерци е неголямо изцяло българско село в Щипска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Долно Трогярци има 186 жители, всички българи християни.[1]

В началото на XX век жителите на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Долно Трогерци (Dolno-Troguertzi) има 184 българи екзархисти и работи българско училище.[2]

В 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция. 5 души от селото са арестувани и измъчвани, като Христо Янев – изключително жестоко.[3]

При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от Горно или Долно Трогерци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4] През войната селото е окупирано от сръбски части и след Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Сърбия.

През 1923 година край Долно Трогерци са заселени 270 семейства сръбски колонисти от областите северно от Сава и Дунав.[5]

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Долно Трогерци (Dolno Trogerci) като българско християнско село.[6]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Долно Трогерци
  • Flag of Bulgaria.svg Георги (Гьоше) Христов Доганджиев, войвода на ВМРО, загинал при престрелка с военни след Деветомайския преврат на 14 юни 1934 година в местността Семково в Рила с един свой четник и отвлечения комунист Симеон Кавракиров[7]
  • Flag of Bulgaria.svg Зафир Тасев (1873 - ?), български просветен деец
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Данаилов (1893 - 1923), деец на българското македоно-одринско национално освободително движение, от Горно или Долно Трогерци[8]
  • Flag of Bulgaria.svg Тодор Лазаров (1896 – 1924), деец на ВМРО, роден в Горно или Долно Трогерци, убит на 20 август 1924 година от органи на българската полиция.[9]
Починали в Долно Трогерци
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Данев – Гьоше войвода (1882 – 1903)[10], щипски войвода на ВМОРО, загинал с цялата си чета в Долно Трогерци на 15/16 август 1903 г.[11]
  • Flag of Bulgaria.svg Гьошо Пачаваров, български революционер, деец на ВМОРО, войвода на чета в Щипско от февруари 1902 година, загинал в сражение с турски войски в Горно или Долно Трогерци[12]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 230.
  2. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 134-135.
  3. Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 3.
  4. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 883.
  5. Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 – 1924, Льовен, 1965, стр. 139.
  6. Leonhard Schultze Jena. "Makedonien, Landschafts- und Kulturbilder", Jena, G. Fischer, 1927
  7. Тюлеков, Димитър. Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919-1934. Благоевград, Университетско издателство „Неофит Рилски“, 2001. Посетен на 1 септември 2015.
  8. Попсавова, Дора (съставител). Опис на сбирката „Портрети и снимки“ в Народната библиотека „Кирил и Методий“. Част ІІ. Портрети на лица и снимки на събития, исторически обекти, паметници и чествувания за периода 1878-1944 г.. София, Народна библиотека „Кирил и Методий“, 1983. с. 75.
  9. Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 – 1924, Льовен, 1965, стр. 709.
  10. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.31
  11. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 42.
  12. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 125.


Населени места в Община Карбинци
Карбинци | Аргулица | Батане | Въртешка | Голем Габер | Горни Балван | Горно Трогерци | Долни Балван | Долно Трогерци | Ебеплия | Калаузлия | Кепекчелия | Козяк | Крупище | Курфалия | Кучилат | Кучица | Мал Габер | Мичак | Муратлия | Нов Караорман | Оджалия | Припечани | Пърналия | Радане | Руляк | Таринци | Цървулево | Юнузлия

Исторически села: Джумалия | Сейдилия | Терзилия

     Портал „Македония“         Портал „Македония