Тосе Трайчев
| Тосе Трайчев | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
1874 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1943 г.
|
| Награди | „За заслуга“ |
Христо (Тосе, Тасе) Трайчев Сарафов (Андов), известен като Балвански, е български революционер, четник, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Тосе Трайчев е роден в щипското село Горни Балван, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Влиза във ВМОРО, близък е на Гоце Делчев.[2] Арестуван е от властите и лежи 3 години в затвора.[1]
През Първата световна война служи в охрана тила на 1-ва армия. За примерна и усърдна служба в тила на армията е награден с бронзов медал „За заслуга“.[3]
След войната е нелегален деец на ВМРО.[4] Действа в четата на Иван Бърльо в продължение на 2 години. Сражава се при село Арбасанци, Щипско, село Спанчево, Кочанско, село Судик, Щипско.[1] Заловен от властите и получава смъртна присъда. Лежи 10 месеца в затвора в Свети Никола, откъдето с 8 души успяват да избягат.[1]
На 26 март 1943 година, като жител на Горни Балван, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[1]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 298.
- ↑ Майски, Н. К. Крушовскитѣ куриери - светци // Илюстрация Илиндень VI (3 (53). София, Издание на Илинденската Организация, Януарий 1934. с. 6.
- ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 333, л. 366
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 712.
