Направо към съдържанието

Зубовце (община Врабчище)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за положкото село. За кумановското вижте Зубовце (община Куманово).
Зубовце
Зубовце
— село —
Изглед към Зубовце
Изглед към Зубовце
41.8294° с. ш. 20.8778° и. д.
Зубовце
Страна Северна Македония
РегионПоложки
ОбщинаВрабчище
Географска областГорни Полог
Надм. височина558 m
Население762 души (2002)
Пощенски код1234

Зубовце или Зубовци (среща се и книжовната форма Зъбовци, изписвана до 1945 Зѫбовци, (на македонска литературна норма: Зубовце; на албански: Zuboci, Зубоци) е село в Северна Македония, център на община Врабчище.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 4 километра северно от Гостивар в източното подножие на планината Шар.

Селото е разположено по протежение на Зубовски Поток на надморска височина от 556 метра. Селото има три основни водоизточника: „Захарски“, „Калапетроец“ и „Лапнимушица“. Площта на селото е доста голяма. Нивите са разположени в източната равнинна част като: Долен Чес, Капркойца, Кръш, Мал П'т, Чапрага, Дапче, Дренец, Кобел, Манастирско, Под лаг, Кара Зела, Голема нива, Клукоо, Лазец, Крило, Бунарце, Цигалче, Орашлика, Крепи Куќица, Пскърсник и Калишаноец. Ливадите са разположени на местата: „Слатина и Ливадже“, а горите са в местността „Костур-Самар“ над селото. [1]

История

[редактиране | редактиране на кода]
Българки в народна носия от Зубовце. Пощенска картичка от началото на ΧΧ век
Писмо за малтретирането на зубовчани от спахията Яшар Карпус, 10 септември 1908 г.

През 1868 година свещеникът Георгие от Зубовци е спомоществувател за изданието на „Поучително евангелие“ на Софроний Врачански.[2]

В края на XIX век Зубовце е българско село в Гостиварска нахия на Тетовска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Зубовци има 720 жители българи християни.[3]

Според секретен доклад на българското консулство в Скопие 50 от 100 къщи в селото през 1889 година признават Цариградската патриаршия.[4] Между 1896 – 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.[5]

В селото съществува българско училище. През учебната 1899/1900 година българското училище се посещава от общо 62 ученици, от които 12 ученички и 50 ученици с 1 учител.[6]

Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 42 сръбски патриаршистки къщи.[7] Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Зубовци има 416 българи екзархисти и 336 българи патриаршисти сърбомани и в селото работят българско и сръбско училище.[8]

При избухването на Балканската война 8 души от Зубовци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[9]

В 1913 година селото попада в Сърбия. По време на българското управление на Вардарска Македония през Първата световна война Зубовци е център на община от четири села в Гостиварска околия на Тетовски окръг и има 691 жители.[10]

Според Афанасий Селишчев в 1929 година Зубовце е център на община от 4 села в Горноположкия срез и има 109 къщи със 705 жители българи.[11]

Според преброяването от 2002 година селото има 762 жители.[12]

Националност Всичко
македонци 478
албанци 223
турци 58
роми 0
власи 0
сърби 2
бошняци 0
други 1

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Родени в Зубовце
  • Аврам Симов Мойсов, македоно-одрински опълченец; 1-а рота на 2-а Скопска дружина; 20. IX. 1912 г. – неизвестно[13]
  • Александар Настески (р. 1948), художник от Северна Македония
  • Георги Кипров Попов, македоно-одрински опълченец 21-годишен; хлебар; II отделение; 1-ва рота на 2-ра Скопска дружина; 23. IX. 1912 г. – неизвестно[14]
  • Иван Илиев Богоев, македоно-одрински опълченец; 1-ва рота на 2-ра Скопска дружина; 1. X. 1912 г. – неизвестно[15]
  • Йосиф Мартинов Стефанов, македоно-одрински опълченец; 1-ва рота на 2-ра Скопска дружина; 1. X. 1912 г. – неизвестно[16]
  • Миле Николов Иванов (1883-?), 25-годишен македоно-одрински опълченец, IV отделение; 1-ва рота на 2-ра Скопска дружина 1. X. 1912 г. – неизвестно; ранен на 17. VI. 1913 г.; орден „За храброст“ IV степен[17] На 23 март 1943 като жител на Скопие подава молба за българска народна пенсия; молбата е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[18]
  • Найдо Милошов (1881 – 3.XI.1907), български революционер от ВМОРО от 1901 година, четник на Иван Наумов Алябака[19], убит от башибозук при Опила[20]
  • Найдо Стоянов Иванов, македоно-одрински опълченец 30-годишен; бозаджия; II отделение; 1-ва рота на 2-а Скопска дружина; 18. IX. 1912 г. – 26.I.1913 г. убит[21]
  • Светозар Илиев Йосифов, 20-годишен македоно-одрински опълченец; бозаджия; IV отделение; 1-ва рота на 2-а Скопска дружина; 1. X. 1912 г. – неизвестно[22]
  • Тане Павлев, 22-годишен македоно-одрински опълченец;шивач; 1-ва рота на 11-а Серска дружина; 28. X. 1912 г. – 10. VIII. 1913 г.[23]
  • Томе Серафимовски (1935 – 2016), скулптор от Северна Македония, академик

Галерия

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ „Трифуновски, Йован Ф. (1976) (на френски език). Полог (Etudes Anthropogeographiques) (1 издание). Белград: Сръбска академия на науките и изкуствата.
  2. ↑ Поучително евангеліе за сичкитѣ недѣли презъ годината, за господскитѣ и богородични праздницы и за по-големытѣ святіи. Събралъ от славянски и от грьчески Софроній, епископъ Врачанский, родомъ котленецъ, и съчинил на българскій язик в 1806, въ Бѣлградъ, 1868. Имената на родолюбивите спомоществователи на Софронието.
  3. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 213.
  4. ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов (съставители). История на българите в документи 1878 – 1944. Т. I. 1878 – 1912. Част II: Българите в Македония, Тракия и Добруджа. София, Издателство „Просвета“, 1996. ISBN 954-01-0558-7. с. 297.
  5. ↑ Шалдевъ, Хр. Екзархъ Йосифъ I за задачата на Екзархията следъ 1887 год. // Илюстрация Илиндень 9 (79). Илинденска организация, Ноемврий 1936. с. 1.
  6. ↑ Серафимовъ, Л. Тетовско и дѣйцитѣ по възражданието му. Пловдивъ, Печатница на Хр. Г. Дановъ, 1900. с. 25.
  7. ↑ Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
  8. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 124 – 125. (на френски)
  9. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 848.
  10. ↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 99.
  11. ↑ Селищев, Афанасий. Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии, София, 1929, стр. 25.
  12. ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови Архив на оригинала от 2008-09-15 в Wayback Machine..
  13. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 471.
  14. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 580.
  15. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 91.
  16. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 644.
  17. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 291.
  18. ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 379.
  19. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52-53
  20. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 294.
  21. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 292.
  22. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 328.
  23. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 525.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Зубовце_(община_Врабчище)&oldid=12721687“.