Зубовце (община Врабчище)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Disambig.svg Тази статия е за положкото село. За кумановското вижте Зубовце (община Куманово).

Зубовце
Зубовце
— село —
Изглед към Зубовце
Изглед към Зубовце
North Macedonia relief location map.jpg
41.8294° с. ш. 20.8778° и. д.
Зубовце
Страна Flag of Macedonia.svg Северна Македония
Регион Положки
Община Врабчище
Географска област Горни Полог
Надм. височина 558 m
Население 762 души (2002)
Пощенски код 1234

Зубовце или Зубовци (среща се и книжовната форма Зъбовци, изписвана до 1945 Зѫбовци, (на македонска литературна норма: Зубовце; на албански: Zuboci, Зубоци) е село в Северна Македония, център на община Врабчище.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 4 километра северно от Гостивар в източното подножие на планината Шар.

История[редактиране | редактиране на кода]

Българки в народна носия от Зубовце. Пощенска картичка от началото на ΧΧ век
Писмо за малтретирането на зубовчани от спахията Яшар Карпус, 10 септември 1908 г.

В края на XIX век Зубовце е българско село в Гостиварска нахия на Тетовска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Зубовци има 720 жители българи християни.[1]

Според секретен доклад на българското консулство в Скопие 50 от 100 къщи в селото през 1889 година признават Цариградската патриаршия.[2] Между 1896-1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.[3]

В селото съществува българско училище.През учебната 1899/1900 година българското училище се посещава от общо 62 ученици, от които 12 ученички и 50 ученици с 1 учител.[4]

Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 42 сръбски патриаршистки къщи.[5] Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Зубовци има 416 българи екзархисти и 336 българи патриаршисти сърбомани и в селото работят българско и сръбско училище.[6]

При избухването на Балканската война 8 души от Зубовци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]

В 1913 година селото попада в Сърбия. Според Афанасий Селишчев в 1929 година Зубовце е център на община от 4 села в Горноположкия срез и има 109 къщи със 705 жители българи.[8]

Според преброяването от 2002 година селото има 762 жители.[9]

Националност Всичко
македонци 478
албанци 223
турци 58
роми 0
власи 0
сърби 2
бошняци 0
други 1

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Зубовце
  • Flag of Bulgaria.svg Аврам Симов Мойсов, македоно-одрински опълченец; 1-а рота на 2-а Скопска дружина; 20. IX. 1912 г. - неизвестно[10]
  • Flag of Macedonia.svg Александар Настески (р. 1948), художник от Северна Македония
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Кипров Попов, македоно-одрински опълченец 21 годишен; хлебар; II отделение; 1-а рота на 2-а Скопска дружина; 23. IX. 1912 г. - неизвестно[11]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Илиев Богоев, македоно-одрински опълченец; 1-ва рота на 2-а Скопска дружина; 1. X. 1912 г. - неизвестно[12]
  • Flag of Bulgaria.svg Йосиф Мартинов Стефанов, македоно-одрински опълченец; 1-а рота на 2-а Скопска дружина; 1. X. 1912 г. - неизвестно[13]
  • Flag of Bulgaria.svg Миле Николов Иванов, 25 годишен македоно-одрински опълченец, IV отделение; 1-ва рота на 2-а Скопска дружина 1. X. 1912 г. - неизвестно; ранен на 17. VI. 1913г.; орден „За храброст“ IV степен[14]
  • Flag of Bulgaria.svg Найдо Милошов (1881 - 3.XI.1907), български революционер от ВМОРО от 1901 година, четник на Иван Наумов Алябака[15], убит от башибозук при Опила[16]
  • Flag of Bulgaria.svg Найдо Стоянов Иванов, македоно-одрински опълченец 30 годишен; бозаджия; II отделение; 1-ва рота на 2-а Скопска дружина; 18. IX. 1912 г. - 26.I.1913 г. убит[17]
  • Flag of Bulgaria.svg Светозар Илиев Йосифов, 20 годишен македоно-одрински опълченец; бозаджия; IV отделение; 1-а рота на 2-а Скопска дружина; 1. X. 1912 г. - неизвестно[18]
  • Flag of Bulgaria.svg Тане Павлев, 22 годишен македоно-одрински опълченец;шивач; 1-а рота на 11-а Серска дружина; 28. X. 1912г. - 10. VIII. 1913 г.[19]
  • Flag of Macedonia.svg Томе Серафимовски (1935), скулптор от Северна Македония, академик

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 213.
  2. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878 - 1944 в документи, том 1 1878 - 1912, част втора, стр. 297.
  3. Шалдевъ, Хр. Екзархъ Йосифъ I за задачата на Екзархията следъ 1887 год.. // Илюстрация Илиндень 9 (79). Илинденска организация, Ноемврий 1936. с. 1.
  4. Серафимовъ, Л. Тетовско и дѣйцитѣ по възражданието му. Пловдивъ, Печатница на Хр. Г. Дановъ, 1900. с. 25.
  5. Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 124-125. (на френски)
  7. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 848.
  8. Селищев, Афанасий. Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии, София, 1929, стр. 25.
  9. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови Архив на оригинала от 2008-09-15 в Wayback Machine..
  10. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 471.
  11. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 580.
  12. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 91.
  13. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 644.
  14. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 291.
  15. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52-53
  16. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 294.
  17. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 292.
  18. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 328.
  19. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 525.
     Портал „Македония“         Портал „Македония