Горяне

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Горяни.

Горяне
Горјане
— село —
North Macedonia relief location map.jpg
41.8978° с. ш. 20.8814° и. д.
Горяне
Страна Flag of Macedonia.svg Северна Македония
Регион Положки
Община Врабчище
Географска област Горни Полог
Надм. височина 662 m
Население 70 души (2002)
Пощенски код 1235

Горяне или Горяни (на македонска литературна норма: Горјане; на албански: Gorjani) е село в Община Врабчище, Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено северно от Гостивар в източното подножие на планината Шар.

История[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век Горяне е преобладаващо албанско село в Тетовска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Горяни има 44 жители българи християни и 190 арнаути мохамедани.[1] Между 1896-1900 година християнското население на селото преминава под върховенството на Българската екзархия.[2]

Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в Горян има 6 сръбски патриаршистки къщи.[3] В 1905 г. всички християнски жители на селото са под върховенството на Българската екзархия. Според секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Горане има 8 българи екзархисти.[4]

При избухването на Балканската война трима души от Горяне са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5] След Междусъюзническата война селото попада в Сърбия. Според Афанасий Селишчев в 1929 година Горьяне е село в Сенокоска община в Долноположкия срез и има 34 къщи с 213 жители българи и албанци.[6]

Според преброяването от 2002 година селото има 70 жители албанци.[7]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 212.
  2. Шалдевъ, Хр. Екзархъ Йосифъ I за задачата на Екзархията следъ 1887 год.. // Илюстрация Илиндень 9 (79). Илинденска организация, Ноемврий 1936. с. 1.
  3. Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 124-125. (на френски)
  5. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 838 - 839 (Горне и Горяне).
  6. Селищев, Афанасий. Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии, София, 1929, стр. 24.
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови Архив на оригинала от 2008-09-15 в Wayback Machine..
     Портал „Македония“         Портал „Македония