Гюргевище
| Гюргевище Ѓурѓевиште | |
| — село — | |
  Гюргевище | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Положки |
| Община | Врабчище |
| Географска област | Горни Полог |
| Надм. височина | 774 m |
| Население | 403 души (2002) |
| Пощенски код | 1235 |
| Гюргевище в Общомедия | |
Гюргевище или Гюргевища (на македонска литературна норма: Ѓурѓевиште; на албански: Gjurgjevishti, Гюргевищи) е село в община Врабчище, Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено северно от Гостивар в източното подножие на планината Шар.
История
[редактиране | редактиране на кода]Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Според академик Иван Дуриданов името е първоначален патроним на -ишти < -itji от личното име Гюрге от Георги и смята, че тъй като по фонетичните си особености Гюрге е късно име, то и селищното име не е старо.[1]
Средновековие
[редактиране | редактиране на кода]Селото е споменато в грамота на Стефан Душан от 1326 година: И стась поповска оу Гюр'гѥвиштихь.[1]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В края на XIX век Гюргевище е албанско село в Тетовска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Гюргювище има 325 жители българи християни и 660 арнаути мохамедани.[2]
В Сърбия, Югославия и Северна Македония
[редактиране | редактиране на кода]След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
Според Афанасий Селишчев в 1929 година Гюргювица е село в Сенокоска община в Долноположкия срез и има 74 къщи с 340 жители албанци.[3]
Според преброяването от 2002 година селото има жители.[4]
| Националност | Всичко |
| македонци | 3 |
| албанци | 399 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 1 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори // Лингвистични студии за Македония. София, Македонски научен институт, 1996. с. 179.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 212.
- ↑ Селищев, Афанасий. Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии, София, 1929, стр. 24.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови Архив на оригинала от 2008-09-15 в Wayback Machine..
| |||||||||||
