Пожаране
Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в Косово вижте Пожаране (Косово).
| Пожаране Пожаране | |
| — село — | |
 „Свети Никола“, главната църква | |
  Пожаране | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Положки |
| Община | Врабчище |
| Географска област | Горни Полог |
| Надм. височина | 670 m |
| Население | 26 души (2002) |
| Пощенски код | 1238 |
| Пожаране в Общомедия | |
Пожаране или Пожарани (на македонска литературна норма: Пожаране; на албански: Pozharani) е село в Северна Македония, в община Врабчище.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено северно от Гостивар в източното подножие на планината Шар, масива Враца. Намира се на петнадесет километра от Гостивар и на около 20 от Тетово. Към селото води асфалтов път. От източната си селото граничи със селата: Галате и Врабчище, на запад с Прошовце, от южната му страна с Ново село, а на север с Калище и Ломница.
История[редактиране | редактиране на кода]
В края на ΧΙΧ век Пожаране е българо-албанско село в Гостиварска нахия на Тетовска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Пожарени има 720 жители българи християни и 110 арнаути мохамедани.[1]
Християнското население на селото е разделено в конфесионално отношение. Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 80 сръбски патриаршистки къщи.[2] Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Пожарани има 256 българи екзархисти и 440 българи патриаршисти сърбомани и в селото работят българско и сръбско училище.[3]
В селото съществува българско първоначално смесено училище. През учебната 1899/1900 година българското училище се посещава от общо 39 ученици, от които 10 ученички и 29 ученици с 1 учител.[4]
В 1902 година е построена църквичката „Свети Илия“, а в 1912 година голямата гробищна „Свети Никола“.[5]
В 1913 година селото попада в Сърбия. Според Афанасий Селишчев в 1929 година Пожаране е център на община от 4 села в Горноположкия срез и има 116 къщи с 633 жители българи и албанци.[6]
Според преброяването от 2002 година селото има 26 жители.[7]
.JPG)
.JPG)
.JPG)
| Националност | Всичко |
| македонци | 22 |
| албанци | 4 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Селото е известно с народната песен за красивата Благуна „Благуно дейче“.
В 2015 година в местността Климентия е възобновен храмът „Свети Климент Охридски“.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Пожаране
Благуня Бошнякоска (1889 - 1956), възпята в народната песен „Благуно дейче"
Васил Пандиловски, югославски политик- Гаврил Атанасов, български опълченец, ІІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[8]
- Георги Атанасов, български опълченец, ІІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[8]
Захарий Петрович (1863 - 1936), сръбски свещеник прота, национален деец на Сръбска пропаганда в Македония
- Марко Петров (1887 - ?), югославски политик
- Тремче Пандиловски (1880 - ?) , български революционер, деец на ВМОРО
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
-
Изглед към Долно Маало -
Изглед от махалата Бучковци -
Стадионът в селото -
Входът на метеорологичната станция в Пожаране
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 213.
- ↑ Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 124-125. (на френски)
- ↑ Серафимовъ, Л. Тетовско и дѣйцитѣ по възражданието му. Пловдивъ, Печатница на Хр. Г. Дановъ, 1900. с. 25.
- ↑ Војноски, Боге. Пожарански светилишта // Македонска нација, 8 февруари 2017. Посетен на 25 декември 2017.
- ↑ Селищев, Афанасий. Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии, София, 1929, стр. 26.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови Архив на оригинала от 2008-09-15 в Wayback Machine..
- ↑ а б Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 35.
| |||||||||||
