Пожаране

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в Косово вижте Пожаране (Косово).

Пожаране
Пожаране
— село —
„Свети Никола“, главната църква
„Свети Никола“, главната църква
North Macedonia relief location map.jpg
41.8533° с. ш. 20.8658° и. д.
Пожаране
Страна Flag of Macedonia.svg Северна Македония
Регион Положки
Община Врабчище
Географска област Горни Полог
Надм. височина 670 m
Население 26 души (2002)
Пощенски код 1238
Пожаране в Общомедия

Пожаране или Пожарани (на македонска литературна норма: Пожаране; на албански: Pozharani) е село в Северна Македония, в община Врабчище.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено северно от Гостивар в източното подножие на планината Шар, масива Враца. Намира се на петнадесет километра от Гостивар и на около 20 от Тетово . Към селото води асфалтов път. От източната си селото граничи със селата: Галате и Врабчище, на запад с Прошовце, от южната му страна с Ново село, а на север с Калище и Ломница.

История[редактиране | редактиране на кода]

В края на ΧΙΧ век Пожаране е българо-албанско село в Гостиварска нахия на Тетовска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Пожарени има 720 жители българи християни и 110 арнаути мохамедани.[1]

Християнското население на селото е разделено в конфесионално отношение. Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 80 сръбски патриаршистки къщи.[2] Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Пожарани има 256 българи екзархисти и 440 българи патриаршисти сърбомани и в селото работят българско и сръбско училище.[3]

В 1902 година е построена църквичката „Свети Илия“, а в 1912 година голямата гробищна „Свети Никола“.[4]

В 1913 година селото попада в Сърбия. Според Афанасий Селишчев в 1929 година Пожаране е център на община от 4 села в Горноположкия срез и има 116 къщи с 633 жители българи и албанци.[5]

Според преброяването от 2002 година селото има 26 жители.[6]

Чешма в Пожаране, 1936 г.
Традиционна къща в Пожаране
Старият дом на културата, 1932 г.
Националност Всичко
македонци 22
албанци 4
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

Селото е известно с народната песен за красивата Благуна „Благуно дейче“.

В 2015 година в местността Климентия е възобновен храмът „Свети Климент Охридски“.

Известната пожаранка Благуня Бошнякоска, възпята в народната песен „Благуно дейче"

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Пожаране

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Изглед към Долно Маало
Изглед от махалата Бучковци
Стадионът в селото
Входът на метеорологичната станция в Пожаране

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 213.
  2. Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
  3. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 124-125. (на френски)
  4. Војноски, Боге. Пожарански светилишта. // Македонска нација, 8 февруари 2017. Посетен на 25 декември 2017.
  5. Селищев, Афанасий. Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии, София, 1929, стр. 26.
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови Архив на оригинала от 2008-09-15 в Wayback Machine..
  7. а б Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 35.
     Портал „Македония“         Портал „Македония