Битолският окръжен конгрес на Вътрешната македоно-одринска революционна организация от средата на август 1907 година се провежда в местността Мирчев кутел в планината Бигла.[1] Състои се под строга тайна, като заседанията се провеждат на различни места в планината, за да не могат четниците да бъдат проследени от турския аскер. Председател на конгреса е Павел Христов, а секретар Милан Матов - членове на окръжния комитет.[1] Конгресът коригира правилника от 1905 година, който е непригоден за работа в нелегални условия и изглажда противоречията между отделни дейци в окръга.[2] Решено е да се поднови активната революционна дейност в окръга след провала на реформената акция и да се създаде структурата „ревизионна чета“ за повишаване на финансовия контрол над околийските каси.[3]
На конгреса се разглежда въпросът за реорганизирането или премахването на четническия институт, но решението е оставено за предстоящия общ конгрес на организацията (т.е. Кюстендилски конгрес на ВМОРО). Иван Наумов Алябака е избран за окръжен ревизор на четите, но само няколко дни след това пада убит.[4] За секретар на Битолския революционен окръг е избран деец с псевдоним Бакунин.[5]
↑ абвНиколов, Борис. Документи за проведени конгреси в Битолския революционен окръг след Рилския конгрес 1905 година // Македонски преглед XVII (1). София, МНИ, 1994. с. 126.
↑Милкана Бошнакова. За революционера Милан Матов и неговите спомени. Предговор към: Матов, Милан. За премълчаното в историята на ВМРО. Спомени, второ издание, Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, София, 2011, стр. 9.
↑Милкана Бошнакова. За революционера Милан Матов и неговите спомени. Предговор към: Матов, Милан. За премълчаното в историята на ВМРО. Спомени, второ издание, Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, София, 2011, стр. 10.
↑Балевски, Васил. Спомени на двама четници на ВМОРО 1904-1908, „Акшеана 2007“, София, 2008, стр. 39.
↑Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 14.
