Скопски конгрес на ВМОРО (1906)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
II Скопски окръжен конгрес
— конгрес —
Място България
Датировка 17 – 24 юли 1906 г.
Скопски конгрес на ВМОРО (1906) в Общомедия

Вторият редовен скопски окръжен конгрес на Вътрешната македоно-одринска революционна организация се провежда между 17 - 24 юли 1906 година. Конгресът се провежда в България като от избраните 35 делегати заседават 32. За председател на конгреса е избран Бакунин, за подпредседател Сливаров, а за секретари Есен и Петко Пенчев. Целта на конгреса е подготовка на окръга за предстоящия през есента общ конгрес на ВМОРО.

Решения[редактиране | редактиране на кода]

Програмата на конгреса включва въпроси от частен характер на Скопския окръг: отчет на дейността, ревизия, мерки за подобряването на учебното дело, въоръжаването, преразпределение на околиите, подобряването на културното и икономическото положение на населението и издаването на окръжен революционен орган; въпроси от общ характер на ВМОРО: отношението на организацията към България и материалната ѝ издръжка, отношение към сръбската и гръцката въоръжени и легални пропаганди, отношение към чуждите етнически групи в Македония, бъдеща дейност, управление, ревизия на дейността на ЦК на ВМОРО и Задграничното представителство. Също така са предвидени избори за нов окръжен комитет, делегати за общия конгрес, ревизор и финансова контролна комисия.

Сред решенията са: създава се нов IX Светиниколски революционен район в Скопския окръг, ВМОРО да остане самостоятелна, но да се приема помощ от България, да се предприемат конкретни действия срещу сръбската въоръжена пропаганда в Кумановско, Христо Матов и Петко Пенчев са натоварени да изработят проекти за нов устав на организацията. За членове на окръжния комитет са избрани Самоткин, Гарибалди, Кронщадски, Дантон и Кавур; за нелегални членове - Петър Ангелов и Мише Развигоров; за членове на финансовата комисия – Лавров, Камбис, Некер и Мушон; за делегати на предвидения общ конгрес на ВМОРО – Христо Матов, Иван Илиев, Лавров, Петко Пенчев, Петър Ангелов, Тодор Александров, Асенов и Гарибалди[1][2].

По отношение на сръбската и гръцката пропаганда конгресът решава:

Конгресът намира както легалната, така и въоръжената сръбска и гръцка пропаганди еднакво опасни за съществуванието на Орг. Понеже те преследват в самата организационна територия чисто държавнически завоевателни цели, които са в диаметрална противоположност с автономния принцип на Организацията, тя трябва да ги преследва най-безпощадно с всички свои сили и средства. Орг нема нищо против внасянето национално самосъзнание между своите поданици небългари, обаче тя никога не ще позволи изнасилването националността на българския елемент.

Районни представители[редактиране | редактиране на кода]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 – 1944 в документи, том 1 1878 – 1912, част втора, стр. 465-470., „Резолюция на втория редовен скопски окръжен конгрес на ВМОРО“
  2. Петров, Тодор. Съвещателното събрание от 1907 година, в: Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи (1878 – 1944). Том 3, Освободителното движение след Илинденско-Преображенското въстание 1903 – 1919, МНИ, София, 1997, стр. 69.
     Портал „Македония“         Портал „Македония