Селищки конгрес
| Селищки конгрес | |
| — конгрес — | |
| Място | Селище, България |
|---|---|
| Дата | август 1923 г. |
Селищкият конгрес е конгрес на Горноджумайска революционна околия на Вътрешната македонска революционна организация, провел се през август 1923 година в горноджумайското село Селище (с псевдоним Мисстоново), България.[1]
Конгресът е открит на 28 август 1923 година от Аргир Манасиев,[1] председател на легалното околийско ръководно тяло.[2] Делегати са Георги Хаджиевтимов, Гоце Междуречки, Георги Талев, Ичко Бойчев и други.[1]
Околийският нелегален войвода Щерю Сербезов е похвален за разлика от предишните войводи. Съобщено е, че в околията има обучени и готови за действие във всеки момент 353 четници. Милиционерите са 2399, като те имат разполагащи с 1426 манлихерови и други скорострелни пушки, 219980 патрони и 1475 пушки на склад. Делегатите заявяват, че искат да издигнат организацията в „идеално положение“. Решенията на конгреса целят привличане на „по-голям брой интелигентни сили“, които да възпитават населението в революционен дух чрез литература, беседи и вестник, издаван на български, турски, влашки и еврейски. Делегатите приемат решение „Организацията да не поема никакви ангажименти и да не приема никакви материални дарения – изходящи от която и да е държава, а да се обляга изцяло на народните морални и материални сили“. Конгресът предлага тези решения да залегнат в една обща директива на Централния комитет.[1]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г Тюлеков, Димитър. Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919-1934. Благоевград, Университетско издателство „Неофит Рилски“, 2001.
- ↑ Една македонистка изповед на войводата Атанас Джолев // Сите българи заедно. Посетен на 23 септември 2020 г.
| ||||||||
