Направо към съдържанието

Иван Стоянов (революционер)

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Стоянов.
Иван Стоянов
български революционер
Роден
1887 г.
Починал
21 януари 1930 г. (43 г.)
Семейство
Подпис

Иван (Ване) Стоянов е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и на Вътрешната македонска революционна организация.[1][2]

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Иван Стоянов е роден през 1887 година в Цер, тогава в Османската империя. Влиза във ВМОРО и в 1905 става четник при Боби Стойчев. От 1907 година е четник на Пандо Сидов,[1] а в 1908 година на Алексо Стефанов,[1] на когото е секретар до Младотурската революция през юли същата година.[2] В 1910 година по покана на Тодор Александров[2] отива в Кочанско в четата на Иван Бърльо.[1] Участва в голямото сражение при село Баня, Кочанско.[3] В 1911 година става самостоятелен войвода в Битолски Демирхисар. През пролетта на 1912 година действа заедно с гяватколския войвода Димитър Проданов.[4] Участва Балканската война и Междусъюзническата война.[1]

След окупацията на Вардарска Македония от Сърбия Стоянов се включва в съпротивата на ВМОРО. В 1915 година взима участие във Валандовската акция.[5][3] В същата година четата му устройва засада на сърбоманския войвода Йован Долгач и го ликвидира заедно с цялото му жандармерийско отделение.[6]

Участва в Първата световна война, след която отново е войвода на ВМРО в Битолско. В 1923 година е с четата на Александър Протогеров и Георги Попхристов в Битолско и през септември е делегат на окръжния конгрес в планината Томор.[7]

Убит е при междуособните борби в Организацията на 21 януари 1930 година в София.[8]

На 9 март 1943 година вдовицата му Мария Стоянова, като жителка на София, подава молба за българска народна пенсия,[2] която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[3]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б в г д Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 159.
  2. ↑ а б в г Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 321.
  3. ↑ а б в Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 322.
  4. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 140.
  5. ↑ Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 - 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 147.
  6. ↑ Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 - 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 146.
  7. ↑ Пърличев, Кирил. VІ конгрес на ВМРО (1925). София, Веда-МЖ, 2005. ISBN 954-8090-03-1. с. 76.
  8. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 448.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Иван_Стоянов_(революционер)&oldid=12313485“.