Томор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Томор
Zhepë - Mapillary (5lHHx1Z6Hp-8z54qgfecMg).jpg
Reliefkarte Albanien.png
40.7091° с. ш. 20.1418° и. д.
Местоположение на картата на Албания
Общи данни
Местоположение  Албания
Най-висок връх Партизан
Надм. височина 2480 m
Томор в Общомедия

Томор (на старобългарски: Томорица; на албански: Tomori)[1]е планина в централна част Албания, разположена между долините на реките Девол на север и североизток, левият ѝ приток Томорица на изток и Осум на запад. Най-високата ѝ точка е връх Партизан 2480 m (най-високата точка в централната част на страната). Дължина от север на юг около 55 km, ширина до 25 km. На юг долината на река Чоровода (десен приток на Осум) я отделя от планината Островице. Изградена е основно от варовици и флишеви скали и е силно разчленена от притоците на Девол и Осум. Най-голямата река водеща началото си от палнината е Ляпардица (десен приток на Осум. Склоновете ѝ а височина до 1800 m са заети от дъбови и букови гори, а нагаре следват планински пасища. През зимата районите разположени над 1000 m са покрити със сняг. По западното ѝ подножие, в долината на река Осум са разположени градовете Берат и Кучова. В планината Томор е създаден национален парк.[2]

Йоан Скилица нарича покрай крепостта Копринища в полите ѝ планината Врохот, т.е. „върхът“. [3]

Според легендата Томор и Шпирагу били двама братя гиганти, които се влюбили в една и съща красива девойка и започнали да се бият помежду си за нея. Богът ги наблюдавал и като се разсърдил ги превърнал в камъни. Момичето много се огорчило и започнало да плаче, а от сълзите ѝ потекла реката Осум, която разделя и до днес двете планини.

В 1018 г. от Копринища, под планината Томор, българският цар Пресиян II, с братята си Алусиан и Арон, оказва последната съпротива на Първата българска държава срещу Византия, но е принуден да се предаде на Василий II. В крепостта на Успение Богородично е коварно заловен и ослепен от византийския стратег Евстатий Дафномил и неговите приближени войводата Ивац.

Планината Томор от височините над Елбасан

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Добрев, Петър. Сто години слепота – по Афанасий Селишчев (Славянското население на Албания). ИК „ГАЛИК“, ISBN 954-582-004-7, 2006.
  2. ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Томори, т. 26, стр. 63
  3. Николов, Г. Централизъм и регионализъм в ранносредновековна България (края на VII – началото на XI в.), Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, ISBN 954-430-787-7, стр. 175