Мюрцщегска реформена програма

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Британски офицери в жандармерията в Македония, снимка от списание График, 25 юни 1904 година
Британецът капитан Лайънъл Бонъм като командир на Жандармерийското училище в Солун, 1905 година

Мюрцщегската реформена програма е програма за преобразувания в управлението на Македония и Косово под османска власт, осъществена отчасти в периода 1904-1909 година. Проектът е втори поред след така наречените Пъдарски реформи от февруари 1903 година.

Съдържание[редактиране | редактиране на кода]

Носи името си от австрийския град Мюрцщег (край Виена), където от 30 септември до 2 октомври 1903 година се състоят разговори между австроунгарския император Франц Йосиф и външния министър Агенор Голуховски, от една страна, и руския император Николай II и външния министър Владимир Ламсдорф, от друга. Срещата се състои непосредствено след Илинденско-Преображенското въстание в Македония и Одринска Тракия. За трайно умиротворяване на двете области и запазване на териториалното статукво на Балканите Австро-Унгария и Русия се договарят за разширение на реформите, наложени на Османската империя през февруари същата година (виж Виенска реформена програма) в три насоки:

  • реорганизация на полицията и жандармерията (включване на християни) с участието на чуждестранни офицери;
  • финансови нововъведения в Солунския, Битолския и Косовския вилает (собствен бюджет на всеки от вилаетите, замяна на десятъка с нов поземлен данък, др.);
  • съдебни реформи за подобряване на администрацията на трите вилаета (назначаване на съдии-християни).

Към главния инспектор на Македония, Хюсеин Хилми паша, са придадени цивилни съветници. Реформите не отговарят на чл. 23 от Берлинския договор, който предвижда автономия за Македония. Извън техния обхват остават Одринска Тракия и албанските земи.[1]

Приложение[редактиране | редактиране на кода]

Британски жандармерийски офицери в Македония в 1907 г.
Пристигането на италианския генерал Емилио Деджорджис в Солун, 19 април 1904 г. Деджорджис е шеф на военната комисия, натоварена с реформирането и реорганизирането на османската жандармерия. Част от италианската мисия са Енрико Албера и майор Родолфо Ридолфи
Полковник Виторио Синьориле, член на италианската делегация за осъществяване на реформите
Текст на телеграма от Хюсеин Хилми паша до албанските водачи да зачитат Мюрцщегските реформи
Сръбски доклад за предвижданите съдебни реформи, 20 август 1907 г.

Всички Велики сили с изключение на Германия се включват пряко в изпълнението на Мюрцщегската програма. Под техния колективен натиск султан Абдул Хамид II е принуден да отстъпи. На жандармерийските реформи е даден ход, след като през април 1904 г. е постигнато споразумение за разпределение на европейските офицери в отделните области според националността им. Австро-Унгария поема Скопския санджак, Русия – Солунския, Италия – Битолския, Англия – Драма, а Франция – Сяр. Промените в силите на реда не постигат съществена промяна на обстановката в Македония, поради недостатъчните брой и правомощия на чуждестранните офицери и сътрудничеството между Австро-Унгария и Османската империя.[2]

Началото на финансовите реформи в трите вилаета (Солун, Битоля и Косово) се забавя до края на 1905 г. заради разногласия между европейските сили и неотстъпчивостта на Османската империя. На реформите е даден ход с назначаването на финансова комисия, след като силите провеждат военноморска демонстрация край Дарданелския пролив. Вилаетските бюджети не получават достатъчно средства, тъй като исканото от османските власти увеличение на митата се забавя до април 1907 г.[3]

Юридическите реформи, предвидени в Мюрцщег (включително назначаване на съдии само от местното население), остават неизпълнени поради разделението, настъпило между Антантата и Централните сили след руско-английския договор от 1907 г. Насърчавана от Германия и Австро-Унгария, Османската империя отхвърля руско-английския проект за съдебна реформа.[4] В Македония във връзка с приложението на реформите за изпратени австро-унгарският дипломат Хайнрих Мюлер и Алфред Рапопорт за негов помощник, руският дипломат Николай Демерик и Александър Петряев за негов помощник и Фьодор Шостак.

Младотурската революция и наложеният от нея конституционен режим в Османската империя (юли 1908 г.) стават повод за прекратяване на реформите. В началото на 1909 г. чуждестранните офицери са изтеглени от жандармерията, а финансовата комисия прекратява окончателно дейността си през лятото на същата година.[5]

Цитирана литература[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Лалков, стр. 12
  2. Лалков, стр. 15-18
  3. Лалков, стр. 18-20
  4. Лалков, стр. 20-23
  5. Димитров, Манчев, стр. 294-295