Алфред Рапопорт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Алфред Рапопорт
Alfred Rappoport
австро-унгарски дипломат
Рапопорт в 1913 година
Рапопорт в 1913 година

Роден
Починал

Алфред Рапопорт фон Арбенгау (на немски: Alfred Rappoport Ritter von Arbengau) е австро-унгарски дипломат, работил на Балканите и в Близкия изток, защитник на каузата на македонските българи.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Рапопорт е роден на 16 юни 1868 г. в австро-унгарската столица Виена.[1] Учи в Ориенталската академия във Виена.

Започва работа във външното министерство. На 16 юни 1891 г. полага консулски изпит. Изпратен е в районния съд в Триест за правно обучение. На 4 ноември 1892 г. е назначен за консулски стажант.

През март 1893 г. е прехвърлен към генералното консулство в Шкодра, където на 25 октомври 1895 г. е повишен във вицеконсул. На 19 април 1897 г. оглавява вицеконсулството в Призрен. На 30 ноември 1898 г. става рицар на Ордена на Франц Йосиф. През февруари 1900 г. е назначен за временно управляващ новооткритото консулство в Багдад, а на 24 ноември 1903 г. е произведен в консул.[2]

На 1 януари 1904 г. е прехвърлен като консул и генерален консул в Скопие, където остава до 1909 г.[3] Пътува из Балканите, особено в Албания. Помощник е на Хайнрих Мюлер по приложението на Мюрцщегските реформи. На 22 февруари 1907 година е направен кавалер на Ордена на Желязната корона, III клас и е произведен в изпълняващ длъжността генерален консул, II клас на 1 април 1908 година. Получава много чуждестранни награди като османските ордени „Меджидие“, II клас, и „Османие“, II клас, както и черногорския „Данило“, III клас.[2]

На 27 ноември 1909 г. е отзован във външното министерство, където е произведен в генерален консул, II клас на 20 март 1910 г.[2]

Живее заедно с Терезия Юлия Анели, с която има 2 дъщери – Мария Имакулата Стефани, родена на 18 ноември 1905 година във Виена, и Мария Йозефине Шарлоте, родена в Солун на 31 октомври 1907 година. Женят се в Солун на 19 ноември 1909 година.[2]

Във Виена Рапопорт оглавява отдела за Албания и е заместник-шеф на ориенталския отдел. Когато през 1912 г. Исмаил Кемал бей провъзгласява независимостта на Албания, в новата страна се сблъскват интересите на Австро-Унгария и Италия. Рапопорт успява да наложи австрийското влияние в артилерията и Албания купува оръдия „Шкода“. При скандала с коронацията на Ото Вите и Мах Хофман, представящи се за племенника на султана Халим Едине и адютанта му, Рапопорт единствен разбира измамата и изпраща инструкции на австрийските представители да не присъстват. На 16 декември 1912 г. е произведен в генерален консул, I клас, а на 30 декември 1913 г. получава рицарския кръст на Ордена на Леополд.[2]

Скопие (отзад в цивилни дрехи Владимир Гиезел и Алфред Рапопорт)

След възкачването на престола на принц Вилхелм през март 1914 г. Рапопорт, за да парира румънско влияние, дава 50 000 маузерови пушки, взети назаем от Германия, на албанските племенни вождове. Рапопорт получава пруския Орден на короната и папския орден „Свети Григорий“, както и италианския Орден на короната. При избухването на Първата световна война през 1914 г. Северна Албания е окупирана от Австро-Унгария, а Южна – от Италия. Принц Вилхелм, абдикирал през септември с.г., създава в изгнание Ордена на Черния орел и го връчва в някои редки случаи между 1915 и 1922 г. През март 1915 г. Рапопорт също го получава, а след месец приема и друго рядко отличие – османския Железен полумесец с лента.[2]

През март 1916 г. Рапопорт е направен благородник и добавя към името си „Ritter von“. Иска на герба си мото на гръцки, но е отхвърлено и се спира на латинското NOLITE IUDICARE SECUNDUM FACIEM. За титлата си Рапопорт иска „Drineck“ (от Дрин), „Arbengau“ (от Arbanum – Албания на латински) или „Arward“ (от Вардар). „Дринек“ е отхвърлено, тъй като има такова село в Бохемия, и е избрано „Арбегау“.[2]

През октомври 1917 г. получава II клас на Военния кръст за цивилни заслуги. След края на войната е сред малкото шефове на отдели, които са наети от новото външно министерство като началник на политическия отдел. Когато обаче министерството е реорганизирано през 1920/1921 г., е пенсиониран едва на 52 години.[2]

В последващите години Рапопорт пише много статии по международните отношения в няколко списания и вестници и публикува мемоарите си за престоя си в Македония под заглавия „В страната на мъчениците“ (Au Pays des Martyrs). В книгата, която включва 54 документални фотографии, се подкрепя каузата на македонските българи.[2][4]

Не е нужно да повтаряме многобройните исторически, етнически, културни и стопански аргументи, ратуващи в полза на присъединяването на Македония към една Велика България. Но въпреки всичко волята на по-силния е винаги най-добрата и след двете войни виновни са... победените.[5]

Последната му статия е от пролетта на 1938 г. Умира във Виена на 11 октомври 1946 година.[2]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Agstner (Hg.), Rudolf. 1915/1916: Das etwa andere Lesebuch zum 1. Weltkrieg. Heinrich Wildner: Tagebuch. Vienna, Lit Verlag, 2014. ISBN 9783643506023. с. 246.
  2. а б в г д е ж з и к Alfred Rappaport Ritter von Arbengau. // Austro-Hungarian Land Forces 1848-1918. Посетен на 30 април 2018.
  3. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония, том II. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 73.
  4. Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник. София, 1993. с. 216.
  5. Rappoport, Alfred. Au pays des martyrs. Notes et souvenirs d'un ancien Consul Général d'Autriche-Hongrie en Macédoine (1904-1909), Paris 1927
Бохумил Пара скопски австро-унгарски консул
(1906 – 27 ноември 1909)
?
     Портал „Македония“         Портал „Македония