Николай Демерик

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Николай Демерик
Николай Демерик
руски дипломат
Писмо от солунските българи Пано Ильов и Спаса Новкова до Николай Демерик за золумите, претърпени от гръцки банди, 15 март 1907 г.

Николай Николаевич Демерик или Демерин (на руски: Николай Николаевич Демерик / Демерин) е руски дипломат, таен съветник,[1] служил на Балканите и в Близкия изток в края на XIX – началото на XX век[1].

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Като студент е в посолството в Цариград през 1881 г.[1] Секретар и драгоманин е в консулството в Бейрут (1885)[1] и в консулството в Солун (1888)[1].

Той е руски вицеконсул в Битоля (1890)[1], консул в Ниш (1895), консул в Ханя (1896)[1], генерален консул в Яш (1900)[1], генерален консул в Ерзурум (1901)[1], генерален консул в Бейрут (1902)[1].

През 1904 година е назначен за цивилен агент на Русия в Македония при генералния инспектор Хюсеин Хилми паша във връзка с началото на приложението на Мюрцщегската реформена програма[2][1].

Австро-унгарският дипломат Алфред Рапопорт характеризира Демерик като благосклонен човек с дълбоко чувство за справедливост. Българският дипломат Атанас Шопов казва за него:

Човѣкъ уменъ, съ голѣма опитность, олицетворение на руска доброта и прямодушие и искреность. Той не е способенъ да бѫде несправедливъ, не е способенъ да направи никому лошо. По хитрость и лукавство стоятъ по-горе отъ него, както Хилми паша, тъй и г. Мюлеръ.[3]

От 1905 до 1910 година Демерик е руски генерален консул в Солун[4]. През 1910 година е назначен за посланик при сенатите на свободните ханзейски градове Хамбург, Любек, Бремен и в Олденбург. Напуска поста след началото на Първата световна война в 1914 г.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и к л м Николай Николаевич Демерин (Демерик) // Дипломаты Российской империи. Посетен на 27 януари 2015.
  2. Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, стр. 84
  3. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 73.
  4. История Генконсульства России в Салониках // Генконсульство России в Салониках. Посетен на 27 януари 2015.
Николай Скрябин битолски руски вицеконсул
(1889 – 1894)
Александър Ростковски
Александър Гирс солунски руски генерален консул
(1905 – 1910)
Александър Беляев