Николай Скрябин
| Николай Скрябин | |
 | |
| Роден |
18 февруари 1849 г.
|
|---|---|
| Починал | 19 декември 1914 г. (стар стил)
|
| Погребан | Новодевическо гробище, Хамовники, Русия |
| Семейство | |
| Деца | Александър Скрябин |
| Николай Скрябин в Общомедия | |
Николай Александрович Скря́бин (на руски: Николай Александрович Скря́бин) е руски дипломат от XIX – XX век. Скрябин е баща на композитора Александър Скрябин.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 18 февруари 1849 година[2] и произхожда от дворянството на Московска губерния. В 1868 година завършва 4-та Московска мъжка гимназия, която по това време вече се е преместила от Пашковия дом в Дома на Апраксини-Трубецки на Покровка. След това Скрябин учи в Юридическия факултет на Императорския Московски университет, който обаче не завършва.
Женен за талантлива пианистка Любов Петровна Шчетинина, която малко след раждането на сина им Александър почива от туберкулоза.[3]
Скрябин влиза в престижния тогава Институт за източни езици в Санкт Петербург и успешно го завършва, като прави добра кариера. Дълги години служи в дипломатическата сфера.
От 1880 до 1889 година е руски вицеконсул в Битоля.[4]
Кавалер на много ордени. Той се жени повторно за италианката О. И. Фернандес, с която има 5 деца.
На 27 септември 1911 година Министерството на външните работи назначава действителния статски съветник в оставка за нещатен консул в Лозана.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Большая российская энциклопедия : [в 35 т.] / гл. ред. Ю. С. Осипов. – М. : Большая российская энциклопедия, 2004 – 2017.
- ↑ Николай Скрябин: первый российский консул в Лозанне | Наша газета.
- ↑ А. Г. Щетинина, Любовь Петровна // Русский биографический словарь : в 25 томах. – СПб.—М., 1896 – 1918.
- ↑ Lory, Bernard. Un poste consulaire en Macédoine, Bitola-Monastir, 1851 – 1912 // Cahiers balkaniques 38 – 39. 6 décembre 2011. DOI:10.4000/ceb.849. Посетен на 2017-12-29.
| Лука Няга | → | битолски руски вицеконсул (1882 – 1889) |
→ | Николай Демерик |
