Александър Беляев (дипломат)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Александър Беляев
Александр Беляев
руски дипломат
Роден
Починал
1960 г. (90 г.)

Александър Константинович Беляев (на руски: Александр Константинович Беляев) е руски дипломат, служил на Балканите и в Близкия изток в края на XIX – началото на XX век.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Беляев е действителен статски съветник. В 1894 година постъпва на служба в руското външно министерство. От 1895 година е секретар на руското консулство в Скопие. В 1897 година става секретар и драгоманин на консулството в Ерзурум. В 1899 година отново се връща на Балканите и става вицеконсул в Призрен, а от 1903 година е консул в Скопие. В 1907 година е генерален консул в Смирна. От 1911 до 1913 година Беляев е генерален консул в Солун, а от 1913 до 1916 година - политически агент в Букурещ. След Февруарската революция през март 1917 година става началник на Близкоизточния отдел на руското външно министерство. След установяването на болшевиките на власт бяга в емиграция в Югославия.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Александр Константинович Беляев. // Дипломаты Российской империи. Посетен на 27 януари 2015.
Николай Демерик солунски руски генерален консул
(1911 – 1913)
Виктор Кал
     Портал „Македония“         Портал „Македония