Александър Беляев (дипломат)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Александър Беляев
Александр Беляев
руски дипломат
Роден
1870 г.
Починал
1960 г. (90 г.)

Александър Константинович Беляев (на руски: Александр Константинович Беляев) е руски дипломат, служил на Балканите и в Близкия изток в края на XIX – началото на XX век.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Беляев е действителен статски съветник. В 1894 година постъпва на служба в руското външно министерство. От 1895 година е секретар на руското консулство в Скопие. В 1897 година става секретар и драгоманин на консулството в Ерзурум. В 1899 година отново се връща на Балканите и става вицеконсул в Призрен, а от 1903 година е консул в Скопие. В 1907 година е генерален консул в Смирна. От 1911 до 1913 година Беляев е генерален консул в Солун, а от 1913 до 1916 година - политически агент в Букурещ. След Февруарската революция през март 1917 година става началник на Близкоизточния отдел на руското външно министерство. След установяването на болшевиките на власт бяга в емиграция в Югославия.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Александр Константинович Беляев. // Дипломаты Российской империи. Посетен на 27 януари 2015.
Николай Демерик солунски руски генерален консул
(1911 – 1913)
Виктор Кал
     Портал „Македония“         Портал „Македония