Евтим Янкулов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Евтим Янкулов
български революционер
Роден
Починал
не по-рано от 1943 г.
Семейство
Братя/сестриМилуш Янкулов
Янкуловъ, Ев. Народностниятъ ликъ на гр. Охридъ въ чуждата етнографска литература. Печатница „Художникъ“, 1938.
Свидетелство за революционната дейност на Фоти Кирчев от Илинденската организация, подписано от председателя Лазар Томов и секретаря Евтим Янкулов, 23 юни 1943 година

Евтим Янкулов с псевдоним Марксист[1] е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Евтим Янкулов е роден в охридското село Брежани, тогава в Османската империя.[2] Брат е на сарафина Милуш Янкулов.[3] Учителства в Брежани и Мешеища. По-късно е учител в Охрид.[4] През 1907 година е избран за член на Охридския околийски комитет на ВМОРО и като такъв през август участва на Битолския конгрес в Пространската планина, и е избран за секретар на конгреса.[2][5]

След като Охрид остава в Сърбия след Междусъюзническата война, на 17 септември 1913 година 20 души видни българи напускат града за Албания: учителите Никола Киров Майски, Иван Делов, Коста Лещаров, Иван Василев, Димитър Силянов, Александър Автов, Коста Климов, Евтим Янкулов, Атанас Каневчев, Климент Каневчев, Паско Пармаков, секретарят на българската митрополия Лев Огненов, адвокатът Лев Кацков, търговците Иван Групчев, Петър Филев и Ахил Банджов.[6]

Уставовява се в София и е деец на Охридското благотворително братство.[7] За годишнината от Илинденското въстание през 1939 година пише в списание „Илюстрация Илинден“:

И на 20 юлий ст. ст. 1903 година на плещите на македонските българи и неколцината власи се предприема една революционна акция с лозунга - Македония на македонците и реформа по чл. 23 на Берлинския договор за всички народности живущи в Македония. Оставяйки твърд и горд в българската си народност, македонецът показа пред света, че с риска на живота си се бори да постигне свобода и автономия на Македония.[8]

Автор е на книгата „Народностният лик на гр. Охрид в чуждата етнографска литература“.[3]

Роднината му[9] Михаил Огнянов пише за него:

Запомнил съм го заровен в книгите си в малката, но спретната къща в квартал Лозенец. Той беше типичен представител на българската интелигенция от Македония от началото на века, която, преселена в България, се опитваше да поддържа възрожденския пламък сред бежанците и да просвещава българската общественост в националните проблеми, които след катастрофите мнозина искаха да бъдат забравени.[3]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 63.
  2. а б Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 196.
  3. а б в Огнянов, Михаил. Македония - преживяна съдба. София, ИК „Гутенберг“, 2002. ISBN 954-9943-35-6. с. 33.
  4. Любенова, Лизбет. Последните български владици в Македония, Изток Запад, София, 2012, стр. 430.
  5. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 550-551.
  6. Стоичовски, Благој. Никола Киров - Мајски. Скопје, Крсте Мисирков, 1990. с. 69.
  7. Огнянов, Михаил. Македония - преживяна съдба. София, ИК „Гутенберг“, 2002. ISBN 954-9943-35-6. с. 32.
  8. Янкуловъ, Ев. Илинденската епопея // Илюстрация Илиндень 7 (107). Илинденска организация, Септемврий 1939. с. 1.
  9. Евтим Янкулов е брат на Милуш Янкулов, който е баща на майката на Огнянов Весела Огнянова.