Лев Кацков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Лев Кацков
български политик и революционер
Роден

Образование Солунска българска мъжка гимназия
Политика
Депутат
XXII ОНС   

Лев Евтимов Кацков е български политик, общественик и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Охрид.[1] В 1907 година завършва с двадесет и втория випуск Солунската българска мъжка гимназия.[2] Завършва право и работи като учител.[3] Кацков става революционер и влиза в редиците на ВМОРО. При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение в Сборна партизанска рота на МОО.[4] След освобождаването на Охрид от сърбите, влиза в установеното временно българско управление.[5] Взема участие в Охридско-Дебърското въстание в 1913 година срещу новите сръбски власти като един от организаторите на въстанието от ВМОРО.[6]

На 17 септември 1913 година 20 души видни българи напускат града за Албания: учителите Никола Киров Майски, Иван Делов, Коста Лещаров, Иван Василев, Димитър Силянов, Александър Автов, Коста Климов, Евтим Янкулов, Атанас Каневчев, Климент Каневчев, Паско Пармаков, секретарят на българската митрополия Лев Огненов, Лев Кацков, търговците Иван Групчев, Петър Филев и Ахил Банджов.[7]

По-късно става политик и е близък до Демократическата партия.[8] В 1927 година, след намесата на Петър Шанданов, кандидатурата на Димитър Ачков за депутат на Македонската парламентарна група от Демократическия сговор в Кърджалийско е провалена в полза на Лев Кацков.[9] По време на управлението на Народния блок (1931 - 1934) Кацков е областен управител на Кърджали.[10] От 1936 до 1937 година издава вестник „Трибуна“ в Кърджали.[8] Оставя спомени за Кърджали.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • ТДА-Кърджали, л.ф. № 271-К, о. 1, а.е. 206: Михайлова, М. Спомени от Никола Симов, Лев Кацков, Хаджи Вълчо Стоянов и др., за миналото на града. Оригинали. Ръкописи. Машинописи, 1957 г.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950), Изток-Запад, София, 2004, стр. 496, 1155. ISBN 954321056X
  2. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 99.
  3. Yonov, Momchil. Complaints and destiny of the Bulgarians in Macedonia during Balkan wars 1912-1913. 1998. с. 285.
  4. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 342.
  5. Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония, 1912 - 1915. БАН, 1981. с. 124.
  6. Попов, Радослав и др. История на България, том 8. София, БАН, 1999. с. 230.
  7. Стоичовски, Благој. Никола Киров - Мајски. Скопје, Крсте Мисирков, 1990. с. 69.
  8. а б Български периодичен печат 1844 - 1944. Анотиран библиографски указател, том 2 Н-Я, Български библиографски институт „Елин Пелин“, Наука и изкуство, София, 1962, стр. 412.
  9. Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата, ИК Гутенберг, София, 2010, стр.267.
  10. Груев, Михаил. Между петолъчката и полумесеца: българите мюсюлмани и политическият режим, 1944-1959. ИК Кота. с. 56.
     Портал „Македония“         Портал „Македония