Лев Огненов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Лев Огненов
български революционер и общественик
Роден
Починал
1953 г. (90 г.)

Образование Робърт колеж

Лев Петров Огненов с псевдоними Кракра и Олга[1] е български общественик и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Лев Огненов е роден в Охрид, тогава в Османската империя. Осиновен син е на охридския първенец Петър Огненов.[2] Вуйчо е на журналиста Петър Карчев.[2] Учи за кратко в Солунската българска мъжка гимназия, а през 1887 година завършва Роберт колеж в Цариград и учителства в Охрид и Велес.

През 1886 г. на Илинден в къщата на Климент Заров в Горна Порта в Охрид част от членовете на просветното дружество „Свети Климент“: Климент Заров, Антон Кецкаров, Лев Огненов, Никола Чудов, Яким Деребанов, Иван Лимончев, Никола Пасхов, Климент Шуканов и Анастас и Христо Маджарови участват в създаването на революционен кръжок. Членовете на кръжока обикалят селата в Охридската каза и агитират населението да отваря училища, да използва по-активно временното разрешение на османските власти да се въоръжава срещу върлуващите по това време албански разбойници, както и да избягва османските съдилища.[3]

Дълго време работи като секретар на охридския митрополит Методий, но през април 1903 година е арестуван и затворен в Охридския затвор по донос на сърбомани. Освободен е в края на същата година.

Още след основаването на ВМОРО в 1894 година заедно с Никола Филипчев е сред първите покръстени от Даме Груев членове.[4][5][2] Влиза в първото ръководство на ВМОРО в Охрид.[6] През 1905-1906 година е избран за председател на Охридския околийски революционен комитет.

След Младотурската революция в 1908 година става деец на Съюза на българските конституционни клубове и е избран за делегат на неговия Учредителен конгрес от Охрид.[7][8]

При избухването на Балканската война е македоно-одрински опълченец в Сборна партизанска рота на МОО.[9]

През 1913 година Лев Огненов участва в Охридско-Дебърското въстание срещу новата сръбска власт и е избран за председател на градското началство на Охрид. След погрома на въстанието Лев Огненов се установява в България, работи като домакин на Александровската болница. При съмнение за злоупотреба и отклоняване на пари към ВМРО е разследван, а Симеон Радев лично го защитава в българския парламент.

През 20-те години на XX век се завръща в Охрид, където се издържа от притежаваните земеделски земи. През 1941 година посреща българските войски в Охрид[10].

Синове на Лев Огненов са Владимир, Асен, Петър и Симеон Огненови. Владимир умира като ученик в Скопското българско педагогическо училище.[11] Асен Огненов участва в Първата световна война в редиците на Единадесета пехотна македонска дивизия. Награден е със знак на военния орден „За храброст“, IV степен.[12]. Увлича се в комунизма и е канен след 1944 година да участва в управлението, но той отказва. Вместо това активно участва в дейността на Македонските братства. Лев Огненов е кръстник на българския офицер и лекар Лев Огненов (1889 -1962), който е баща на общественика Михаил Огненов. Сестрата на Лев Огненов е майка на Петър Карчев.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.56, 73
  2. а б в Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950), Изток-Запад, София, 2004, стр. 483. ISBN 954321056X
  3. Кецкаров, Антон. Предтечи на Революционната организация в Охридско, Илюстрация „Илинден“, г. VIII, януари 1936, книга 1 (71), с. 12-13.
  4. Спомени на Григор Попев. // Сите българи заедно. Посетен на 2019-03-05.
  5. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, София, 1933, стр. 41.
  6. Кецкаров, Антон. Предтечи на Революционната организация в Охридско, Илюстрация „Илинден“, г. VIII, януари 1936, книга 1 (71), с. 14.
  7. Карайовов, Тома. Как се създадоха българските конституционни клубове в Турция, в: Борбите в Македония и Одринско. София, Български писател, 1981. с. 727.
  8. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 120 – 121.
  9. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 522.
  10. Огненов, Михаил, „Македония - преживяна съдба“, ИК "Гутенберг", 2003 г., стр.56-58
  11. Петър Карчев, През прозореца на едно полустолетие (1900-1950), Изток-Запад, София, 2004, стр. 8. ISBN 954321056X
  12. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 101, л. 593
     Портал „Македония“         Портал „Македония